— Освен това — намеси се Стиви — мястото на доставка е фалшиво.
— Откъде знаеш?
— Мистик е около пет квадратни мили. Няма предприятия. Частен курорт е, с къщи за милиони долари и хотел.
Не мога да проумея как момчето-чудо знае тези неща, но съм му благодарен за тях.
— Което означава…
— Което означава — продължи малко педантично той, като разклати товарителницата под носа ми, — че това е фалшиво.
Разпитах момчетата един след друг, за да видя какво са дочули из посолството, и с радост установих, че всеки от тях е успял да събере по малко полезни данни. Пачия крак нямаше нищо конкретно, но въпреки това смяташе, че нещо не е наред. Инстинктът му на ловец беше възбуден. Казваше, че около посолството има лоши вибрации. Не само той бе ги усетил. Уондър съобщи, че морските пехотинци от охраната имат нисък дух. Много негодувание и малко дисциплина. Отговорният старшина беше един слаб кучи син, който се навеждаше пред силните на деня. Уондър поклати глава унило. Това ли е войската, която той познаваше и обичаше.
Според Алигатора, който е бивш полицай и има усета на пазителите на закона, нещата не били много добри и в кабинета на АТПВ — аташето по правните въпроси. Алигатора и съпровождащият го мухльо от посолството спрели в кафенето за чашка слабо кафе и седнали на две маси от специалния агент на ФБР, изпратен в Москва като АТПВ на посолството. Алигатора си говорил за разни неща с пазача си и слушал как недоволният шпионин се оплаквал на колега дипломат, че все по-трудно ставало да си върши работата заради шибаната намеса от деветия етаж. На деветия етаж се намираха кабинетите на посланика и на ЗРМ.
Зад кърмата ми, дясно на борд, Гризача изчурулика, че старшината втори клас, когото обучаваше на методи за контранаблюдение, изчакал да останат сами на улицата, след това му доверил, че шофьорката на Пол — онази, убитата — му казала, че Пол получавал много критика от ЗРМ заради разузнавателната си работа в невоенни области.
— Тери Ан — така се казва мъртвата шофьорка, шефе — дочула адмирала и жена му да си говорят една вечер. Беки Махон казала на адмирала да ритне Барт Вайът по кокалчетата — да се оплаче от него във Вашингтон, преди нещата да станат неконтролируеми.
Нали помните, че обещах да обясня тайната мисия на „Червената клетка“, когато наоколо е чисто. Наближаваме хотела и затова нека бързо ви кажа всичко. Ето: Мисията на „Червената клетка“ за оценка на сигурността беше прикритието за истинските задачи: активна контратерористична дейност. Докато един контингент стрелци от „Червената клетка“ провеждаха обучението по охраната, друг — много по-малък — можеше да се измъква и неутрализира лошите. Това не ставаше всеки път, когато излизахме. Но пък ставаше достатъчно често (и така ефективно, че никой никога не разбра кои сме), за да си струва всичките главоболия от командирите, с които не можеше да се ебава човек.
Защо ви казвам това? Защото в момента протичаше същият процес. Момчетата ми изпълняваха официално обучение като МГОСВС. По устав. И мога с оправдана гордост да добавя, вършеха страхотно работата си, като обучаваха персонала да оцелява в тази потенциално враждебна среда.
И докато те обучаваха, аз бях излязъл на лов.
Сега обаче беше време да разширим тайната си дейност. Имах тънка нишка към убийците на Пол и исках да я проследя през няколкото дни, които ми оставаха тук.
Започна да вали слаб сняг, докато се разхождахме и планирахме. Доктора, Алигатора, Пачия крак и Гризача щяха да довършат обучението. Уондър ще изпълнява двойно дежурство и ще действа по охраната.
Да, хленчеха, че на мен се пада цялото удоволствие. И, да, сърдеха се, недоволстваха и оплакваха лошата си орисия. Не мога да не призная, че имаха право: по-забавно е да преследваш, отколкото да обучаваш. Но ако ще успяваме — а аз не желаех да се съглася на нищо по-малко от това, — те трябваше да вършат своята работа, а аз моята. Нека всички кажем тази мантра: не трябва да ти харесва — просто трябва да го направиш.
Освен това щяха да имат достатъчно време за игра. Утре вечер по някое време след 21:30 всички щяхме да излезем и да се веселим в едно място на име „Динамо“.
Глава
3
Редкият сняг беше преминал в тежка, упорита и смразяваща до кости лапавица към 06:00, когато будилникът в главата ми ме вдигна от краткия сън в бойни условия. Отместих пердето и погледнах надолу към покрития със сажди хотелски двор — мръсната ледена корица по тухлените стени четири етажа по-надолу едва се различаваше. Отворих прозореца малко, за да влезе чист въздух. Отвън беше доста под нулата — отлично време за ободряващ ден из улиците на Москва.