Ето принципа: влизате в местонахождението — колкото по-претъпкано, толкова по̀ супер. Возите се нагоре-надолу с асансьорите и ескалаторите. Изкачвате се по стълби. Минавате през претъпканите пътеки, без да подбирате. Неочаквано завивате надолу по аварийното стълбище. И тогава изведнъж правите добре изпълнен офейквациум, излизайки направо на претъпкан пешеходен район или се спускате в метро с многобройни входове.
Такова поведение може да разпъне следящия екип отвъд границите на тактическите му възможности. Особено ако противникът няма неограничени ресурси. Можете да ги затрудните още повече, като променяте вида си, докато се разхождате из магазина или гарата. Вижте, преследвачите ви държат под око не като стоят до задника ви и гледат право във вас. Направят ли го, ще бъдат разкрити веднага и ползата от тях ще бъде загубена. Затова не гледат директно във вас, а следят силуета ви. С това искам да кажа, че държат под око шапката ви, сакото, палтото и други отличителни черти, които могат да забележат от разстояние. Това означава и че ако имате необходимата сума за смяна на формата и силуета си, можете да ги прецакате.
Добре, след като вече имате обща представа за методологията и процеса, нека заведем Заспальцов, Дремльов и Блейкин на химическо при Свирепия.
Най-напред ги съсипах из системата на метрото. Четири пъти сменях линиите в претъпканото метро в най-натоварения трафик, и го правех много внезапно. Така ги карах да се чудят. Възможно е да ви дойде наум да попитате как, следва мръсна дума, знаех накъде отивам, след като не говоря руски и не мога да чета на кирилица.
Отговорът е: бях си подготвил домашното. Такава операция не се прави на прима виста, въпреки че може би мислите обратното. Трябва да запомните един първостепенен маршрут, както и редица второстепенни и алтернативни маршрути и да можете да действате мигновено. За това са необходими трите качества с наставка „ация“, които всички Воини със специални методи трябва непрекъснато да се стремят да овладеят: организация, адаптация и концентрация. (А ако случайно Воинът не се упражнява за това трио атрибути в подготовка на мисията си, ще постигне една четвърта „ация“: мастурбация.)
Освен това с неизтриваем маркер върху дланите си бях написал на кирилица спирките на метрото, които щях да използвам (а и няколко резервни, в случай че с мен се вози мистър Мърфи). Значи трябваше само да погледна надолу към косматите си пищовчета и готово.
Добре, първо отиваме на спирка без възможност за прехвърляне. Затова се качих обратно на претъпкания влак на станция „Библиотека «Ленин»“, возих се на североизток, докато стигнах „Соколники“, слязох и обърнах посоката, като се изкачих по стълбището за изхода, пресякох на срещуположния перон и се мушнах в първия влак. Скочих обратно на перона точно когато вратите започнаха да се затварят — и след това се вмъкнах обратно във влака, когато той потегли. Така Заспальцов остана на перона. Един отстранен. Ефективността им се намали с една трета.
Две спирки по-късно смених линията, спринтирайки по прехода и играейки добрата стара игра „качвам се/слизам“ (никой не клъвна и отново имах две сенки след опашката си), след това още веднъж смених линията и се возих до станцията на метрото, която се намира най-близко до Червения площад. Там слязох и на бегом се качих на улицата. Проправих си път през друга огромна тълпа бабушки, мамушки и папушки, които продаваха военни дрънкулки, тоалетна хартия, цигари на парче, лекарства и всичко останало в опит да свържат двата края. Трябва да ви кажа, хора, че инфлацията на рублата е кофти нещо.
Както и да е, пробих си път, пресякох източната част на Червения площад, претичах край ъгъла и влязох направо във входа откъм 1-ая линия — линия номер едно — на огромния триетажен ГУМ (римува се с ковчегум).
С бутане минах край щанда на „Бенетон“, отказах афтършейва, който демонстраторката на „Есте Лаудер“ ми предложи, и тръгнах към стълбите, а преследвачите ми се бъхтеха усилено на тридесетина метра зад мен. Забавих, за да видят добре как тръгвам по стълбите.