Лицето на Ави грееше. Усмихна й се като благодарно дете — съвсем честно си помислих, че тя ще разроши косата му и ще го щипне по бузите. Той й пъхна една петдоларова банкнота и тя се оттегли с грейнала физиономия, като пъхна парите в огромното деколте на бялата си престилка.
Ави извади една кърпичка и грижливо избърса ножа, след което натрупа масло върху две филии, сложи с вилицата няколко парчета херинга отгоре, поръси сол, внимателно прибави и накълцан лук, после сряза филиите на две и отхапа огромен залък.
Накрая ми отдели половината от вниманието, което обръщаше на храната:
— Е, как беше снощи с Борис и момчетата?
— Коя версия искаш — късата или подробната?
Отпи от кафето си:
— Късата. Утре имам една среща и знам колко описателен ставаш.
Радвах се, че не е загубил нищо от сарказма си през годините, когато не бяхме се виждали.
— Тотален провал — наврени сме в овчи задник.
Той отхапа още малко от черния хляб с херингата.
— Знаеш ли как му казват на това на руски? В пизде. — Избърса точица масло от ъгъла на устата си и се усмихна. — Това значи, че съм сврян в много дълбока вагина.
— Руския вариант на това да ти го начукат много.
— Да.
Все още усмихнат, захапа другата филия с херинга и лук и я прокара с огромна глътка кафе. След това лицето му стана сериозно.
— Виж, както ти казвах, Борис май още е читав. Въпросът е защо, и си мисля, че все още не са му дали цената.
— Казваш „все още“.
— Да. Все още. Истината е, че не съм намерил руснак, който да не може да бъде купен. Затова не мога да гарантирам за Миша или всеки от останалите. Всъщност, момче, като стане дума за изтичане на информация или пък за каквото и да е друго, цялата страна е като някакво шибано сито.
Ако някой разбира от информация или каквото и да е друго, това е Ави. Както казах, беше акредитиран тук, в Москва, като аташе по селскостопанските въпроси. Всъщност имаше звание полковник в Zahal — както казват в Тел Авив на израелската армия — и работеше за АМАН20 — съкращение от Agaf Modiin, което в груб превод от еврейски означава Разузнавателен клон на командването. (А, като се замислих за това, се сетих, че израелците винаги успяват да вземат огромни хапки английски съчетания и да ги натъпчат в много тесни еврейски думи. Как го правят, по дяволите? Сигурно защото живеят в такава малка страна.)
Докато Ави приключва със закуската си, позволете да ви дам малко междуличностна история, за да поставим нещата в перспектива. С Ави Бен Гал се срещнахме през осемдесетте години, малко след като ме бяха внедрили в Ливан през Кипър. Задачата ми, както я очерта тогавашният главнокомандващ военноморските операции Блек Джек Морисън, разрешена от съветника по националната сигурност и санкционирана с разкривения подпис на президента в долната част на бланка на Агенцията за национална сигурност, беше да извърша някои дискретни неутрализации на предводителите на малка фундаменталистка ислямска банда от танга, станала доста неприятна и смъртоносна с операциите си срещу американците в района. Или поне така Блек Джек бе казал на Съвета по националната сигурност, на човека от ЦРУ и на хората от сенатската Комисия за въоръжените сили.
На практика имах по-сложна и тайна задача, известна само на президента, министъра на отбраната, главнокомандващия военноморските операции и председателя на Комитета на началник-щабовете. Трябваше да проникна в Сирия и да направя възможно най-подробна карта на съветската комуникационна мрежа. След това щях да вложа находките си в СЗМ — това е Списък със задачи от съществено значение за мисията, — за да може в случай на онова, което политиците наричат сериозен конфликт, бързо да се изпрати диверсионна група, която да разруши всички руски К3Р (което се чете К-три-Р и означава Командване, Контрол, Комуникации и Разузнаване) в Сирия, да ослепи Съветите и да ги направи небоеспособни, което би улеснило значително възможността да ги убива човек.
Вижте, през седемдесетте и осемдесетте години Съветите използваха Сирия като свой главен подслушвателен пост в Близкия изток, за да оглеждат небето за събиране на СИГРАЗ (СИГнализационно РАЗузнаване), ЕЛРАЗ (РАЗузнаване с ЕЛектронни средства) и КОМРАЗ (РАЗузнаване на КОМуникациите) от САЩ, Израел и НАТО. Ние правехме същото срещу тях от подслушвателни станции в Турция и — докато не изритаха шаха — в Иран. С кораби и самолети руснаците бяха докарали хиляди тонове електронно оборудване. Уж го използваха за изграждане на сирийските военни комуникационни системи. Но имаше и друго (с руснаците винаги има нещо друго, поради което и в наше време съм мнителен). Докато предоставяха военна помощ на сирийците, се включваха в собствените им комуникации и подслушваха мрежите на тяхната система. Нашите средства за СИГРАЗ ни позволиха да редуцираме съветските нервни центрове К3Р до една дузина. Но спътниците казват само някои неща, а Разузнавателното управление към МО бе научило от човешки източници, че три четвърти от тези инсталации са бутафорни, за отклоняване на вниманието.