Кои бяха истинските? Ето защо работех по случая. Моята работа се състоеше в определянето на истинските подслушвателни центрове. Това значеше, че трябваше да проверя повече от дузина сирийски военни инсталации. Нямаше друг начин да се види кои бази руснаците използваха за камуфлаж и в кои бяха вградили системите си.
Аспектът прокрадване и надзъртане нямаше да е труден — не и за мен. Но поддържането на прикритие в Сирия за продължително време можеше да създаде проблеми. Арабският не е от силните ми езици. Не е и от слабите ми дори. И макар да наподобявам типичен мургав сириец, кехлибарен арабин или кафяв като пръстта египтянин, не мога да говоря като нито един от тях — изключвайки, разбира се, че мога да ви кажа да си го начукате на себе си и на камилата, с която сте дошли.
Проблемът се реши на ниво далеч по-високо от това на моята заплата, когато някой с четири звезди на яката си и голям респект към израелските военни реши да ме закачи към един израелски офицер, който говореше арабски и изпълняваше подобна задача в G3 — оперативната зона. (Влиза Ави Бен Гал, отдясно на сцената.)
По онова време Ави беше млад капитан, изпратен в Ливан от АМАН. Седалището му се намираше в хотел „Александър“ в Източен Бейрут и той извършваше дълги самостоятелни пътувания из контролирани от терористи райони в планините Чуф и в долината Бекаа, за да събира дейно (а дори и с показност) досиета на терористките фракции и да съставя списъци на евентуални терористки цели, заедно с ливанската християнска милиция, която контролираше Източен Бейрут. Но привидната задача на Ави, съвсем както моята, представляваше прикритие. Истинската му мисия беше да проникне в Сирия и да направи оценка на степента, в която съветската армия е проникнала сред сирийските бойни части, разположени в грубия квадрант между Дамаск, Бейрут, Хомс и Шосе 7. Израелците искаха да разберат доколко руснаците могат да работят в рамките на сирийската структура — и затова бяха изпратили офицер, който по думите на главнокомандващия военноморските операции е може би най-големият специалист по съветската тактика, за да хвърли един поглед. Защо? Просто е: защото, когато избухнеше следващата близкоизточна война, израелците искаха да знаят дали ще се бият с руснаци или със сирийци.
Причината за тези хитри увъртания се криеше в неприятния, но неоспорим факт, че нито израелският военен разузнавателен апарат — хората от АМАН, — нито техният американски военен еквивалент, генералите от Разузнавателното управление на МО, имаха доверие на цивилните си колеги. Хей, хей — спрете да търсите следващата екшън-сцена и не пропускайте този материал, защото онова, което ще ви кажа тук, ще добие значение колкото цял камион с лайна след около 150 страници.
Така че четете и се учете, попови лъжички.
• Факт: от началото на осемдесетте години Разузнавателното управление на МО започна да орязва взаимоотношенията си с Централното разузнавателно управление.
• Факт: Разузнавателното управление на МО не вярваше на оценките на ЦРУ за съветската армия, защото ги смяташе за напълно нереалистични.
• Факт: Разузнавателното управление на МО подозираше, че ЦРУ е добило политическа роля от серия директори-идеолози и че неговите данни отразяват политически предубеждения, а не безстрастна, обективна, разузнавателна информация.
• Факт: Най-вече Разузнавателното управление на МО се боеше, че ЦРУ е проникнато в опустошително висока степен от КГБ и получава дезинформация.
Историята показва, че Разузнавателното управление е имало право по всички тези въпроси.
От своя страна АМАН имаше подобни проблеми с Mossad Letafkidim Meouychadiym (Централния институт за разузнаване и специални задачи), повече известни в занаята като Мосад. Мосад е израелският еквивалент на ЦРУ. В годините след инвазията на Израел в Ливан през 1982 генералите начело на АМАН сметнали, че Мосад започва много да политизира оценките си и да казва на кабинета на министър-председателя нещата, които искат да чуят, а не нещата, които е нужно да знаят. Не харесваха значителното участие на Мосад в аферата „Иран-контри“, защото смятаха Оливър Норт и останалите, свързани с този въпрос, за добронамерени, но наивни некадърници, които накрая ще осерат всичко.