Сега, позволете едно обяснение, приятели: малко неща на този свят са по-страшни от пътната блокада, издигната от дванадесетгодишни хлапета. Защото дванадесетгодишните убиват, без да мислят, понеже нямат концепция за смъртта. Те убиват. Не за развлечение. Не за спорт. Не от предизвикателство. Те просто убиват.
— И си затваряй устата — прошепна Ави през зъби, докато спирахме бавно — не че трябваше да ми го казва. Устните ми стояха запечатани.
Спря колата на десетина метра от блокадата. Ави вече беше свалил стъклото, без да го карат. Най-голямото от хлапетата, червенокосо с тениска в синьо и златисто с надпис UCLA, облечена върху изпоцапаната му униформа, и с наполовина изпушена цигара на лявото ухо, небрежно завря цевта на автомата през прозореца, наравно с гърдите на Ави.
Огледах хлапето, без да се втренчвам право в него. Имаше едни мъртви очи, от които се разбираше, че е изключително опасен. Виждах пръста му да стои на спусъка, над линията на стъклото.
Настъпи пауза, през която сърцето ми застина. След това хлапето нагло зададе на Ави някакъв въпрос. Той не обърна никакво внимание нито на наглостта, нито на автомата. Кимна небрежно и изломоти цял куп бързи арабски бръщолевици.
Хлапето трябва да хареса чутото, защото цевта на автомата се отдръпна, проскърцвайки по стъклото, спусна се със стържене по вратата и застана надолу.
Ави извади шепа ливански банкноти от джоба си, намота ги на топка и ги метна през прозореца към хлапето, което ги взе безмълвно. След това направи знак с палеца си към блокадата. Групата хлапета се раздели. Преметнаха оръжията си на рамо и изтърколиха варелите от пътя ни.
Не попитах Ави какво стана, докато не изминахме цял километър нагоре.
— Направи ми салатената проба — отговори той.
— Какво?
— Попита ме какво слагам в салатата си. Казах му.
— Е? И?
Той ме изгледа със същото невярващо изражение, което инструкторите от базовото обучение по подводни диверсии за тюлени използват за смрадливи новобранци, когато зададат въпрос, по-тъп и от кучешко лайно.
— Дик, ако си маронит, произнасяш думата домат по един начин — benadura. Ако си друз, най-вероятно ще я произнесеш по друг начин — bendura. Ако си палестинец, произношението е още по-различно — bandura.
— Да де. И какво?
— Ами кажеш ли го погрешно в тези краища, край с тебе — умираш. — Превключи на по-ниска предавка, когато се фраснахме силно в огромна дупка. — Ако се съди по говора на младия господар с тениската и автомата, очевидно бяха палестинчета от Южен Ливан. Може би Тир или пък Рашедие. Затова говорих на наречието набатие.
Не ги разбирах тези неща, но знаех кога трябва да мълча и от този момент държах голямата си словашка уста затворена и оставях Ави да се оправя, когато с блъф си проправяме път през случайните блокади из пътищата.
Ави, макар и смъртоносен със своя автомат „Узи“, ако е абсолютно необходимо, не е от онези, дето си падат по побоищата. Така че когато се стигнеше до боричкане съвсем отблизо и на съвсем лична основа, а няколко пъти се стигна, оставяше водачеството на мен.
Станахме добър екип. Не, станахме страхотен екип. И шест седмици след като бях се вмъкнал в Бейрут, се ексфилтрирах в южна посока с любезното съдействие на един хеликоптер от АМАН, до Сде Дов, едно малко летище на средиземноморския бряг, непосредствено на север от Тел Авив, където често кацат разузнавателни машини на Мосад и военното разузнаване. Брезентовото ми куфарче беше пълно със скици, снимки и бележки, необходими за разработването на Списъка с важни задачи за унищожаване на съветската комуникационна мрежа.
Ави ми каза чао и остана още. Седем месеца по-късно, когато се върна в подвеждащо укрепения комплекс в центъра на Тел Авив, който е щабът на АМАН, не само беше се снабдил с бойния ред на сирийската армия, но и също бе успял да определи по малко име и до звание капитан всеки съветски офицер, придаден към всяко сирийско звено в квадранта между нефтопровода южно от Хомс, Бейрут и Шосе 7. Това постижение му спечели за трети път Tzalash Shel Ha’Ramat’kal, или почетна грамота от главнокомандващия — малките кръстосани кинжали, които са второто по важност военно отличие.