— Значи търка рамене с много хора.
— Да, така е. А и някои от тези рамене може и да не са чак толкова приятни. Мосад не харесва, че се ровим в неговите работи, но въпреки това моите шефове искат да следят хора като Вернер, точно както и твоите.
Погледнах стария си приятел. Не беше достатъчно. Не и за да оправдае изпращането на един от най-висшите служители на военното разузнаване да следи някого. Повярвайте, приятели. Тези неща просто не се случват. Това не беше пълната картина. Ави го знаеше и аз го знаех, а сега го знаете и вие — и не го забравяйте, защото, както казват старите старшини, отново ще срещнете този материал.
Но по изражението му разбрах, че повече няма да каже.
Тъй като беше време да превключа на друга скорост, извадих от джоба си дузина снимки, които бях взел от папките на Пол, и ги разположих на масата пред Ави. Ако имах неподслушван факс, щях да ги изпратя на стария си приятел Тони Меркалди в ЦРУ. Но единствените неподслушвани факсове в Москва бяха тези в посолството. А ако използвах някой от тях, ЗРМ със сигурност щеше да научи. Пък и не ми се искаше да се занимавам с глупостите на Барт повече, отколкото беше абсолютно необходимо.
— Колко от тези познаваш? — попитах.
Ави се вгледа в една снимка от списание с група знаменитости във фракове на някакво откриване или изложба. Една фигура — отчасти скрита в самия край на модната тълпа — беше заградена от Пол с кръгче.
Той посочи лицето в кръга:
— Това е Вернер Лантос — каза. — Виж…
Ави измъкна един джобен календар, превързан с гумен ластик, изпод блузата си. Свали ластика, разрови десетина цветни снимки с размери като за паспорт и избра една.
— Ето по-добра снимка.
Погледнах към загорялото, прорязано от бръчки лице и вълнистата, пригладена назад сива и побеляваща коса.
— Мога ли да я задържа?
— Да. — Концентрира се върху другите снимки, които бях донесъл. — Тази е хубава…
Погледнах към снимката, която виждах обратно. Тя представляваше зърнеста фотография на Андрей Юдин, направена на шумно парти. С една ръка беше прегърнал едър мъж, хванал чаша шампанско. Другата прегръщаше Вернер Лантос, който не изглеждаше никак спокоен.
— Това е заместник-министърът на отбраната — каза Ави. — Сигурно е направена в „Динамо“.
Динамото? О, така ли?
— Един грузински нощен клуб близо до станцията на метрото „Улица 1905 года“. Бих се обзаложил, че организацията на Андрей контролира това заведение — собственикът никога не кара онези кучи синове, мутрите на Андрей, да плащат, независимо колко ядат или пият. А цените са — оха! Една бутилка шампанско струва повече, отколкото аз изкарвам за месец.
— Той редовен посетител ли е?
— Андрей? Разбира се. Там прави повечето от партитата си. Заведението е точно по средата на грузинската територия — полицаите не смеят да идат там. Дори и Борис и неговите хора не смеят.
Ави забеляза изражението на лицето ми.
— Какво има?
Казах му за кибрита, който бях намерил, и за сметката от „Динамо“ в документите на Пол.
— Има смисъл — отговори израелецът. — Ти ще идеш там, нали?
— Ти как мислиш? Искаш ли да дойдеш?
Поклати глава:
— Не, лицето ми е твърде добре познато и ще ти разваля хубавото прекарване. Но слушай — пази гърба си там.
— Разбрано.
Допих кафето и махнах с ръка да отпъдя бабушката, която вдигна каната и тръгна към мен.
— Та довърши доклада за нашето приятелче Лантос.
— Наистина не знаем толкова, колкото бихме желали. Името Лантос е унгарско. Но той може просто да го е възприел. Никога не е уточнявал откъде е — предполагам, че така става по-мистериозен.
Не можех да повярвам.
— Стига де, Ави, ти и „Министерството на земеделието“ имате много източници…
Той ме прекъсна с нотка на раздразнение в гласа си:
— Да, може и да е така, но да ти кажа истината, дори и аз не съм успял да съпоставя пълна и вярна легенда за него. Истински шедьовър е. Най-доброто, което съм постигнал досега, е да проследя някои от сделките му. Знам, че се занимава с всичко от контрабанда на оръжие до картини и спекулативни капиталовложения. Сега живее предимно в Париж. Всъщност точно сега е там. Знам, защото е излетял от летище „Бен Гурион“ преди два дни — беше на посещение в офиса си в Тел Авив. Както ти казах, наблюдавам го.