Ядеше ме това, че всичко тук беше толкова открито, мамицата му, и никой не дава пет пари. Няма ги онези задкулисни игри, както почти навсякъде по света. Подкупи, корупция, убийства — тук, в Русия, това представляваше нормална част от ежедневието.
Междувременно меките сиви очи на Вернер Лантос направиха опит да се изплъзнат от моите. Но не мислех да му позволя това. Като се видя натясно, опита да приложи значителния си чар:
— Enchante28, полковник Марчинко. Надявам се, че сте прекарали приятни четири дни тук — каза той, като преливаше от чар, и вдигна водата си за тост към моя джин.
— Натоварени бяха — отговорих уклончиво. Сръбнах от своя „Бомбай“ и отново насочих вниманието си към Андрей. Говореше английски забележително свободно и му го казах.
— Научих английски… — понечи той да надвика „Зорба Гъркът“. Изведнъж спря, извърна се, изгледа двамата музиканти и прекара пръст през гърлото си. Те спряха по средата на едно кресчендо така рязко, сякаш някой им извади щепсела.
Обърна се към мен, а гласът му изведнъж зазвуча мек като памук в настъпилата тишина:
— Научих английски в Ню Йорк. Две години. Карах такси. Седем дни в седмицата, петдесет и две седмици в годината. Изпълнявах поръчки на богати кучки от Пето авеню и „Сътън Плейс“. Карай там, карай тук. Стой. Чакай. — Усмихна се хладно. — Сега аз притежавам апартаменти на Пето авеню и „Сътън Плейс“. Имам си мои богати кучки — каза и докосна възбудената цицка на жена си с нокътя на показалеца си.
Спря, за да провери реакцията ми. Като не видя такава, отпи от шампанското и ме изгледа хладно.
— Разбирам, че си ме търсил.
Слабо го каза.
— Мой приятел е убит — цялото му семейство е убито.
Кимна, а самодоволното му лице се разтегна в широка печална гримаса.
— А, да. Чух за това — отговори невинно. — От посолството, нали? Военният аташе и жена му, да? От надеждно място чух, че ги нападнали бандити.
Преведе думите си за останалата маса. Отпи от шампанското си, докато всички се смееха.
— В наши дни в Русия има голяма престъпност. Прекалено много, ако питате мен. — Остави чашката на масата си и накара другите да млъкнат. — Много жалко за станалото.
Започвах да губя търпение с този цирк. Изгледах Андрей и шампанското му, Вернер Лантос, който сръбваше минералната си вода, и Виктор Гринков, който лочеше от огромната си чаша.
— Жалко е за този, който го е направил. Момчето беше мой кръщелник — първият ми кръщелник. Казаха ми, че вие, грузинците, сте привързани към семейството и следователно разбирате значението на това.
В очите на Андрей се появи известна изненада, но успя да запази неутралното си изражение. Пламъчето в очите на Гринков го издаде — той не само беше умен, но и разбираше точно какво казвам. Вернер Лантос също изглеждаше смаян — виждаше се, че не е очаквал лична връзка между мен и Пол. Андрей обаче изобщо не схвана опасния ми поглед.
— Имате моите съболезнования, полковник — продължи той тихо.
Имах ги и още как.
— Не ми трябват съболезнования. Искам убийците на моя приятел и кръщелника ми.
Той вдигна чашката си и я изпи на един дъх. Незабавно тя се напълни отново.
— Това няма нищо общо с мен, полковник Марчинко. Аз съм просто бизнесмен, който се опитва да изкара някой и друг долар. — Направи широк жест наляво и надясно. — Например сега. Събрал съм стари приятели. Ако направят успешна инвестиция, ми дават малък хонорар за идеята. Но ако мога да ви помогна, ще се радвам да го сторя.
В този момент разбрах, че словесният ни тенис може да продължи цяла нощ, ако не го спра веднага. И затова реших да използвам един метод, който съм разработил с годините, след като съм наблюдавал някои от най-добрите журналисти в света и най-талантливи служители от разузнаването да си вършат занаятите.
О, да, в случай че не знаете, журналистическата работа много прилича на разузнаваческата.
Виждам ви — изглежда, се съмнявате. Е, мистър Неверни, влезте в шатрата ми и ми позволете да ви дам основните неща.
И журналистическата, и разузнавателната работа се основават на навременното използване на източниците. При журналистическата работа човек опитва да намери някой беден задник, който да предаде неговата (нейната) компания или неговия (нейната) шеф (шефка), или неговия (нейната…) (впрочем наситихте ли се на тези иронично използвани лайнарщини за равните права?) страна, за да може да вкарате тази информация в списание или вестник, или телевизионните новини. При разузнавателната работа човек опитва да намери някой беден задник, който да предаде неговата (нейната) компания или неговия (нейната) шеф (шефка), или неговата (нейната) страна, за да може да защити националните си интереси.