— Ето толкова дълбоки са нещата, Андрей, така че не се опитвай да ми пробутваш лайна.
Андрей направи ОЗТМ. Как разбрах, че това е ОЗТМ? Ами кучият син не нареди да ме убият на място. Не ме нарече с обидно име, не каза, че съм пълен с лайна. Дори не направи опит да отрече онова, в което току-що го бях обвинил. Само опита да го парира.
— Нямаш доказателства — отговори той, като очите му се движеха в малки, тесни кръгове и клепачите му трепкаха с онези микромоментни треморни състояния, за които психолозите ще ви кажат, че издават лъжливост. — Само каквото Василий ти е казал, а той е известен лъжец.
Ето какво не казах: О, виждам, че си прекарал известно време с любимия си Н2 — напълно грозен и напълно непознат — тъпак Василий Чичков, чиято информация ме изпрати в твоята вила. Но познай едно нещо, заднико — въпреки че дачата беше празна, успях да намеря едно малко доказателство в нея. Да, товарителницата от „Ер Франс“, която си оставил. А израелците имат още много в документите си. Сега, съвсем честно казано, вие знаете не по-зле от мен, че действах на базата на може би напълно косвени сведения. Но лицето на Андрей, микромоментните колебания на клепачите му и лъжовният му отговор стигаха, за да се произнеса — Виновен по обвинението.
Както и да е, сега не беше време да раздавам присъди. Това щеше да стане по-късно, очи в очи и на по-самотно място. В момента имаше по-спешни неща, като например да измъкна седалищните си части оттук.
Бутнах стола си назад от масата и станах. Кимнах в посока към Министерството на вътрешните работи:
— Радвам се, че се запознахме, Виктор — казах и кимнах леко към Вернер Лантос. — За мен беше удоволствие, мосю — излъгах.
След това отправих убийствен поглед към Андрей:
— До скоро виждане, кореш — казах, като го нарекох приятел. — Имаме сериозен разговор с теб.
Заспальцов и Дремльов ме затиснаха от двете страни, като станах.
— Те ще те изпратят до хотела — процеди Андрей през зъби.
В никакъв случай.
— Ще се оправя и сам.
— Не… — намръщи се той. Очевидно не беше свикнал никой да му противоречи. — Те ще те изпратят. Това не е проблем.
Обзалагам се, че наистина нямаше проблем. Погледнах Заспальцов и Дремльов. Те имаха от онези открити, простовати, безхитростни лица, които ти казват цели томове, стига да знаеш как да четеш страниците им. Скъпи приятели, аз съм като шибаната Ивлин Уд29 в четенето на лица. В този момент например двамата биячи се опитваха да решат къде точно в Москва-река да хвърлят тялото ми, след като приключат с мен.
Сега, докато всички ние се отправяме към изхода и вие започвате да мислите, че съм безразсъден, позволете да обясня няколко елемента на своята стратегия на воин-диверсант.
Първо: знаех — а те очевидно не знаеха, — че имам четирима много агресивни приятели, които наблюдаваха всичко. Второ, нямах представа къде се е настанил Андрей, но исках още да говоря с него. Трябваше да се изясни случаят с Пол Махон и семейството му. А трябваше да се проучи и уютната връзка между Андрей, Вернер Лантос и шефа от Министерството на вътрешните работи.
Искам да кажа, приятели, че съществуват безброй много неприятни възможности. Министерството на вътрешните работи контролираше целия износ на двойно използваеми технологии. То владееше и руската ядрена промишленост и производството на оръжие в страната. А точно войски на Министерството на вътрешните работи контролираха границите, то поддържаше и антитерористичните групи като ОМОН. Като се замисли човек, много от функциите на старото КГБ сега се намираха под управлението на Министерството на вътрешните работи. Човек се изнервя малко, като знае, че начело на министерството е стар приятел на един вор, а?
Е, поне едно нещо беше ясно сега. Знаех как е компрометирана операцията в дачата. Всъщност помислих си, че дачата може да е представлявала капан, заложен за Борис, все още честния полицай, или за някой от другите стрелци от ОМОН, които отказваха да вземат подкупи и да станат част от системата — или пък капан за мен. Казвате, че това е пресилено? Може би сте прави. Но в моя занаят има безкрайно много варианти и човек не приема нищо за сигурно. Както гласи старата заповед за бойците със специални методи „Не си въобгъзявай“. Затова не смятах да си въобгъзявам нищо.
Е, възможно е ченгетата от отдела за организираната престъпност наистина да не са знаели къде може да се намери Андрей Юдин, въпреки че на мен не ми трябваше дълго време, за да разбера, че ходи в „Динамо“. Човек можеше да се досети някак си. В края на краищата Москва е объркващ град. Да не споменаваме факта, че са променили стотици имена на улици след падането на комунизма — а и все още не всички нови, по-демократично звучащи имена са се появили на картите. Освен това из града са пръснати огромен брой анонимни блокове без номера, незнайни складове и други конструкции, за които никой не е чувал.
29
Американска педагожка, разработила нашироко използвана система за скоростно четене. — Б.пр.