— Хей, Володя, става — няма нищо по-хубаво от това да изпразниш стария гущер — отговорих.
— Гущер? — обърна се към мен Дремльов, объркан.
— Да изтръскаш змията, приятел, да развиеш старата джобна анаконда да подиша въздух.
Зад мен Заспальцов се засмя. Смехът му представляваше смес от оригване и рев. Приближи се, сякаш за да ми помогне да преодолея стената.
— Ще се оправя — казах му и го ударих с лакът в корема достатъчно силно, за да стои на разстояние. След като прехвърлих стената, гледах да съм доста пред него — извън обсега на лапите му четиридесет и пети номер. Заспальцов може и да беше пиян и глупав. Но си оставаше голям и потенциално опасен.
А и беше готов да действа — точно в този момент. Знаех го, защото независимо от студа, се потеше. Освен това дишаше дълбоко. Това са два от може би половин дузина явни знаци, че тялото се подготвя. Воинът работи усилено, за да пази тези неща за себе си. Тези задници не бяха Воини. Побойници. Мускули. Тъпаци. Не бих заменил един от тюлените си за сто като тях.
Като стана дума за тюлени, знаех, че моите момчета са наблизо. Би трябвало да са ни проследили от момента, в който напуснахме Динамото. Точно затова бях поел по този маршрут. Уондър си беше направил домашното добре — гробището много подхождаше за очистване на двамата задници. Но не възнамерявах да викам помощ. Реших сам да се оправя с тези шопари. Особено след като бяха приятели на Василий. Може и да са били там. Да са помагали на Василий и Андрей да убият моя приятел. И жена му. И първородното им дете — моя кръщелник.
Отдалечихме се от стената на гробището с небрежна походка край неравните редове на надгробните плочи, скупчени саркофази и малки гробници. О, да, подхождаше ни да сме заедно в това място на смъртта, това гробище, в което щях да започна да мъстя за стореното с моето второ семейство.
Дремльов спря до голяма, натруфена гробница, приближи се до стената, разкопча се и започна да пикае.
Въздъхна така, както правят толкова много хора, като си източват гущера, след това обърна глава към мен:
— Хей, Дики Марчинко, аз замочит — пикая — на гроба на този човек. Може би един ден ще замочит и твоя, а?
— Малко вероятно, куродъх педал такъв.
В тъмното, ръката ми беше се пъхнала под якето и извадила пистолета от кобура на кръста. Необходими са 6 кг усилие, за да натиснеш предпазителя му, но само половин килограм да го освободиш. Дръпнах ударника и освободих предпазителя. Показалецът ми стоеше малко под рамката на спусъка. Държах пистолета до десния си крак, където не се виждаше в сенките.
Основното ми притеснение беше шумът и затова реших да го елиминирам с контактен изстрел — не е толкова тихо, колкото при стрелба със заглушител, разбира се, но дрехите и тялото на Дремльов щяха да поемат част от звука.
Приближих се до стената, сякаш и аз щях да пикая. Дремльов долови приближаването ми, но тъкмо изтръскваше мастурбатора си и беше разконцентриран. Застанах точно зад него, изправен пред стената на гробницата, с пишка в ръка и поглед надолу. Вдигнах дясната си ръка, заврях цевта на пистолета в основата на тила му, като използвах сакото му като звукоизолация, и произведох два бързи изстрела — бам, бам!
Вдигна се повече шум, отколкото ми се искаше, но се търпеше. Освен това бяха последните звуци, които шибаният Дремльов чу. От кучия син се разхвърчаха кости, мозък и кръв по цялата гробница и той падна като шибан камък.
Отстъпих достатъчно назад, за да се насладя на ръкоделието си. Ето пример за задник, буквално изпикал живота си.
През първата половин секунда Заспальцов беше прекалено изненадан, за да направи нещо. Може би алкохолът забавяше реакциите му — не знам, пък и не ме интересуваше. Исках само да се оправя с шибаното копеле. Нямаше да го убивам — още не. Трябваше ми информация.
Разбира се, той не знаеше това. Тръгна към мен. Аз отстъпих встрани от трупа на Дремльов и докато Заспальцов наближаваше с ръка, неистово ровеща в джоба си за пистолета, се втурнах към него.
Може ли да спрем тук малко, за да дам на всички ви един добър съвет? Добре. Ето: Ако носите пистолет, използвайте кобур. Не завирайте кучия син в джоба си. Ако сложите револвер в джоба си, е вероятно ударникът да се закачи, когато го вадите. Дори ако носите оръжие с овален ударник, то няма да излезе лесно. Пистолетите с автоматично зареждане са още по-лоши. Ако са „Глок“ по вероизповедание и ако носите пистолета си зареден и готов за стрелба, съществува голяма вероятност да се простреляте в слабините или в бедрото. Другите автоматични пистолети, дори и безударните като моя P-7 се вадят трудно от джобове. Всяко нещо с ударник е невъзможно за изваждане. А дори и не си помисляйте да стреляте през джоба си — много по-вероятно е да гръмнете себе си, а не противника.