Както и да е, всичката тази носталгия цели да ви обясни, че тъй като съм израснал с традициите на Ев Барет, Ред Койл, Мъгс Съливан, Хут Андрюс, аз натискам момчетата си по-силно от повечето командири. Всъщност след повече от три десетилетия живот като Воин, все още мога да броя загубите на пръстите на едната си ръка. Затова правиш О2Д2. Отново и отново. И когато си помислиш, че си го усвоил абсошибанолютно идеално, тренираш още малко — и научаваш още малко.
Независимо от ситуацията принципите остават същите: влизаш, като се движиш бързо, за да вкараш възможно повече стрелци вътре, без да се струпвате на входа, което е уязвимо място. Като влизаш, се оглеждаш за най-близката цел. Ако има заплаха, тръгваш към нея и я неутрализираш. Не спираш да се движиш. Нека повторя това, защото е важно. Не спираш да се движиш. Никога.
Къде бях? О, да — тъкмо бяхме се подредили. Уондър стоеше до отключената врата. Кимна, за да разбера, че е готов. Дори без да ги виждах, знаех, че Гризача стиска дясното рамо на Алигатора, за да му каже, че е готов. След това Алигатора ще направи същото с Пачия крак, който ще го направи с Док, който — ето, да — твърдо стисна лявото ми рамо. Така разбрах, че всички сме готови за действие.
Поклатих глава нагоре и надолу. Уондър дръпна плавно вратата към себе си. Аз минах през отвора и незабавно се отместих вдясно, с гръб до стената и с очи, които се оглеждаха наоколо. Сега, ако сте почитател на тези, цитирам — реалистични — край на цитата, холивудски филми за отредите за специални оръжия и тактика и тюлени, както и за войната със специални методи, ще си припомните, че там правят следното — хората влизат от различни страни на вратата, с пистолети и автомати, насочени към тавана, с пръст на спусъка, и се придвижват, след това спират, придвижват се, спират, в една скоклива, надутомъжкарска хореография.
Е, приятели, за това си има един технически тюленски термин. Той е: говежди лайна. Това просто е холивудска повръщаница. Чиста фантазия. Влезте така в реална ситуация и със сигурност ще се случат две неща. Първо, ще застреляте другаря си, като се препънете в прага на вратата. Защо? Защото пръстът ви е на шибания спусък, а той стои точно срещу вас, а мистър Мърфи ви бута твърдо с ръка в кръста. Затова винаги се редим от една и съща страна на вратата — за да знаем къде сме и да не се изпозастреляме.
Второ, ако успеете да не застреляте другаря си, като се препънете, ще стреляте в тавана. Защо? Защото натам е насочено оръжието ви. Аз силно вярвам в правилото, известно във воинския бизнес като лазерно. Просто казано, според лазерното правило човек никога не насочва оръжието си натам, накъдето няма да стреля. Казвате, че не искате да стреляте в тавана? Добре — не насочвайте пистолета си натам. Моят P-7 беше в позицията, която хората в „Хеклер и Кох“ наричат ниска готовност — което ще рече, че го държах близо до гърдите си с показалец до рамката на спусъка на революционно новата и ефективна дръжка за лявата ръка, разработена от специалиста по пистолетите Джон Шоу от института „Мидсаут“. Оръжието ми се намираше в повече или по-малко хоризонтална позиция — цевта сочеше леко надолу, за да могат очите ми мигновено да определят накъде да се прицеля, но да не останат фокусирани върху предния мерник. Ако очите ви блокират върху него, няма да сканират наляво-надясно, наляво-надясно. Ако не сканирате, няма да забелязвате опасностите. Ако не забелязвате опасностите, ще станете мъртъв.
Окей. Значи вътре съм. Движа се. Сканирам. Дишам — о, не ви ли казах за дишането? Не? Добре, трябва да запомните, дишайте при такива маневри. Защото, ако не дишате, ще блокирате и ще се осерете. Няма да можете да се движите или да сканирате правилно, защото тялото ви ще се лиши от кислород и следователно няма да работи на 110 процента. Освен това почти веднага ще се задъхате, което е лошо нещо при влизане, когато сърцето ви бие с около 160 удара при нормални (!) обстоятелства.
Добре, нека опитаме пак. Вътре съм. Движа се. Сканирам. Дишам. Док е веднага след мен, отива наляво, докато аз завивам надясно. Алигатора, Пачия крак и Гризача го следват. Уондър със своя MP-5 със заглушител е последен. Сканирам. Няма заплахи. Дишам. Няма заплахи. Движа се. Няма заплахи.