Ето състава на нашия „влак“, както наричат движещата се в една редица групичка: аз водех и щях да посветя цялата си енергия на извеждането на всички до вратата на Андрей, без да привличам ничие внимание. Да, бях извадил пистолета си, но Док Трембли, който ме държеше за рамото, щеше да елиминира всяка заплаха със заглушения „Токарев“. Док има нещо като зен възможност да стреля на сляпо и да уцелва това, което не вижда. Сякаш е направен с радар. Зад Док се качваше Гризача. Стиви Уондър със заглушения си MP-5 завършваше групата.
Изкачвах стъпалата по едно, като с крака си опипвах за разни неща. Движехме се съкрушително бавно. Така трябваше — нямаше друг начин да запазим тишината. И затова се движехме като ОХЛЮВИ (ОХ, какви заЛЮхани нещастници с шантави обуВкИ), а не като тюлени, а знаете, че тюлен е съкращение от Спи, Яж и си Живей живота33.
На втория етаж наредих да спрем — под вратата от лявата страна на площадката се процеждаше светлина. Това беше потенциално кофти — нямах нужда от някой, дето страда от безсъние и е решил да види какво има на стълбището. Продължихме с още по-ниска скорост.
03:51. Площадката на Андрей. Вратата му се намираше вляво и номерът 52 беше от месинг. Отпред нямаше часови. Всъщност не бяхме виждали никакви часови след влизането си. Дали това ме притесняваше? Да, донякъде. Но, честно казано, хубаво беше поне нещо да е в наша полза. Относителното превъзходство щеше да бъде леснопостижимо тази вечер.
03:52. Подредихме се в обичайната последователност. Уондър зае монокуляра ми и разгледа ключалката. Аз стоях срещу него. Зад мен бяха Док и Гризача. Уондър ми направи знак, че е готов да изпълни своя номер „Сезам, отвори се“. Завъртях копчето за включване на радиотелефона и натиснах бутона за предаване три пъти, за да предупредя Пачия крак и Алигатора, че вече сме на позиция, а след това отново го изключих. Бил съм там и не ми се искаше мистър Мърфи да започне излъчване в момент на радиомълчание. Уондър извади внимателно шперцовете. След това завъртя дръжката, за да провери колко силна е пружината на езичето.
Шибаното езиче се отвори с безбожно силно щракане. Отключено беше.
Поколебах се. Да, знам, че по време на влизане колебанието е Лошо Нещо. Но това не беше нормално влизане. Взех си монокуляра от Уондър. Вратата се отвори широко.
Мамка му. Можеше да се направи само едно — да се влезе. Влязох в антрето. Не ми се искаше, но го направих. Обърнах монокуляра наляво, надясно, наляво. Нищо. Продължих напред. По тесен коридор към хола. Монокулярът ми долови нещо на пода пред мен. Тяло, проснато в локва с тъмнозелен цвят. Проверих. Труп. Вгледах се в лицето. Познавах го — Блейкин.
Чух Пачия крак и Алигатора, които влязоха през прозорците на хола. Придържай се към оперативния план, Дики. Свих надясно. С монокуляра видях още три тела — седнали в столове, отпуснати върху кухненската маса. Бързо ги проверих. Бяха простреляни в главите в тесни групи от попадения, което подсказваше за двойна стрелба, която наричаме чук, защото стреляш страшно бързо — бам-бам, бам-бам. Това е метод, използван само от стрелците-диверсанти. Разтърсих глава, за да се проясни. Мама му стара — това си беше истинска кланица.
Още два трупа в хола. Свих назад и наляво по дълъг коридор към първостепенната си цел — главната спалня.
Юдини си бяха там — но трупове. Той беше прострелян в главата два пъти, отзад, в основата на тила, досущ по начина, по който КГБ екзекутираха своите затворници. По нейното тяло имаше подобни рани от куршуми. Но от петната на чаршафите, а да не говорим от позата на тялото, разбирах, че е била обърната и претърсена, след като е умряла. Лявата й ръка бе грозно извита — китката стоеше усукана, пръстите — счупени. Не разбирах какво става, докато не забелязах, че пръстените й липсват.
Глава
7
03:57. Осигурихме се максимално добре. Първо, покрихме прозорците. После включихме достатъчно лампи, за да можем да огледаме положението. Преценката ни не се бави дълго: шибани професионалисти са пипали. По-добра от повечето операции на „Феникс“ във Виетнам. Чисто, както при израелското нападение над Абу Джихад в Тунис. Нямаше и знак от насилствено влизане. Никакви признаци на отбрана. Апартаментът бе превзет като по книга и всички в него — екзекутирани.
33