Телата бяха още топли. Изпуснали сме убийците за няколко минути. Сега ми стана ясно какво правеше шибаният часови с БМВ-то. Сега разбрах защо ключовете му не ставаха за предната врата. Той не е бил от хората на Андрей, а от съгледвачите на убийците му. Дали лошите не са били зад осветената врата на втория етаж и не са ни изчакали да минем, за да се измъкнат?
Защо е бил очистен Андрей? Досетих се за много причини, но нито една от тях не ми изглеждаше смислена: Андрей бе най-пряко свързан с убийството на Пол Махон. Неговият хулиганин, Василий Чичков, открадна пръстена на Пол от академията. Хората му, Заспальцов и Дремльов, са участвали. А убиването на Андрей не беше същото, както например да очистиш Джон Готи. В Америка има само няколко Кръстници — убийството на един от тях винаги вдига шум. Тук имаше стотици ворове и смъртта им не предизвикваше дори леко вълнение.
Чувам ви. Питате за връзките на Андрей с Виктор Гринков в Министерството на вътрешните работи и с Вернер Лантос. Всъщност всяка услуга от страна на Андрей за тях можеше да поеме само след няколко часа някоя от дузините грузински, чеченски, арменски или руски банди, които контролираха вкусни късове от големия град. Не, убили са го, за да мълчи.
Разделихме се и се пръснахме из апартамента за улики. Имаше много плячка — предмети на изкуството, икони, сребро, телевизори, електроника — всичките натрупани безредно в гардеробите и спалните. Но не можахме да намерим никакви улики.
Свалих дрехите на Андрей от стола, на който бяха нахвърляни, и прегледах джобовете. Празни. Проверих под леглото. Нищо. Прокарах ръце между юргана и пружината. Напипах нещо издуто, дръпнах го и видях портфейла на Андрей. Пуснах го в джоба на блузата си и бръкнах още по-навътре. Напипах нещо твърдо. Извадих го. Папка с три листа разхвърляни бележки на кирилица. Сгънах листата и ги пъхнах в джоба си и върнах папката на мястото й. Тъй като носех ръкавици (другите също), не се притеснявах за отпечатъци. Надникнах в портфейла на Андрей, в който видях няколко визитни картички с надписи на кирилица върху тях, две ламинирани лични карти със снимки и няколко руски банкноти. Портфейлът се върна в джоба на блузата. Взех картичките и ги напъхах дълбоко в дебелия си чорап, много под ръба на лявата си обувка.
Уондър използва времето си да отваря всички кашони. Нищо не намери. Док и Алигатора търсиха тайници — скрити чекмеджета и други скривалища. Nada. Пачия крак и Гризача провериха зад рамките на картините, вдигнаха дюшеците, наведоха хладилника и погледнаха под печката. И те не откриха нищо.
04:29. Започвах да се притеснявам. Време беше да тръгваме.
Угасихме светлините. Пачия крак тръгна към прозореца.
— Скипере…
Знаех какво искаше да направим — да слезем по въжето.
Махнах му с ръка и посочих към антрето. Тъй шестимата се движехме заедно, щеше да е много по-ефективно и бързо да излезем през вратата, да слезем по стълбите и да изчезнем.
04:31. Угасихме всички светлини, постояхме, докато очите ни привикнат с тъмното, и излязохме. Изчаках всички да се съберат на площадката и дадох сигнал на Уондър, нашия тил, да затвори вратата леко, което той направи без никакъв шум.
Понечих да тръгна по стълбите. Инстинктивно спрях. Направих сигнал на Док да бъде абсолютно тих и да предаде командата назад. След това около петнадесет-двадесет секунди слушах — истински слушах с уши, чувствителни като на всяко едно стражево куче.
Чух само тишина. Нищо друго. Това беше лошо.
Лошо ли? — питате вие. Да, лошо. Нощем дори в жилищен блок винаги има безброй фонови звуци. Скърцания. Вибрации. Други шумове, които могат да се опишат на технически език като „разни неща“. От най-ранните си дни на попова лъжичка съм се научил да поставям засадите си колкото е възможно по-рано, за да могат нормалните звуци на джунглата (или планината, или града) да зазвучат отново около мен. Стане ли това, запеят ли щурците и забръмчат ли комарите, и започнат ли птиците да пърхат с крила, и уличните котки да вият, вашият засадополучател няма да разбере, че го дебнат, и ще се движи към собственото си унищожение неподготвен.
Неестествено тихо беше. Просто прекалено тихо, прекалено потайно. Преценката ми: дебнеха нас. Поставих присвитата си длан до ухото: мълчалив знак да спрат и да слушат. Още веднъж Док предаде сигнала. След това посочих палец надолу: „подозрение за враг“.