Това движение беше достатъчно да накара нинджа две да се извърти от позицията си, откъдето гледаше какво става долу, и да провери приятелчето си. Настъпи една микрокъса пауза. Иванът видя своя паднал другар и разбра, че и той е закъсал. Затова не отдели повече време за оценка или анализ — просто пусна един тлъст, паникьосан откос, който идваше повече или по-малко към нас. Съществува един точен технически термин за безразборното стреляне на Иван. За първи път е използван от стария и уважаван майстор на пистолетите, полковник Джеф Купър. Той го нарича „стреляй и се надявай“.
Удивително е колко неща ти идват наум, когато някой задник Иван с автоматично оръжие се опитва да направи задника ти на пюре. Например точно сега си мислех, че по време на обучение почти винаги носим антифони, но не и в бой, и винаги се удивявам колко шумен е автоматичният огън, когато се натъкнеш на него в тясно помещение — както този проклет облицован с плочки коридор с мраморни стъпала. Мислех си, че се чувствам като шибания Квазимодо в шибаната камбанария на „Нотр Дам“. Мислех си, че се намираме в средата на Ш3 — Шантав Шибан Шанс, — което значеше, че имаше не само шум, но и ярост.
По дяволите — трепнах неволно, когато куршумите удариха в стълбището и нащърбени, остри парченца от плочи се разлетяха като шрапнел около нас. Доклад за ситуацията: Огледах се бързо и видях, че никой не е ударен. Полковник Ролекс беше наред, въпреки че дишаше тежко. Защо? Защото, когато трепнах, неволно бях натиснал върха на ножа си един сантиметър навътре и сега гърлото му кървеше. Майната му — ще оцелее. Но за да накарам кучия син да се чувства по-добре, смених мястото на острието — опрях го във врата му. С лявата си ръка изтеглих дълго парче плочка от бедрото си и измъкнах други две късчета от лицето си. Сигурно щях да имам нужда от някой и друг шев на дясната буза след края на тазвечерното празненство.
Док също щеше да има нужда от шевове. Лицето му изглеждаше сякаш нарязано на хиляда места — гадни чертички като от бръснач обсипваха голямата му мутра от Нова Англия.
Времето за всичките по-горни наблюдения и възприятия не беше по-дълго от секунда-две — времето наистина лети, когато човек се забавлява така, както аз обичам — и независимо от това, че нещата изглеждаха сякаш на забавен кадър, те си течаха в реално време. С което искам да кажа, че Иванът беше пуснал един залп срещу нас, ние бяхме се привели и сега (е, приятно е да видиш как поне веднъж мистър Мърфи е дошъл на гости при друг), изглежда, пълнителят на шибания Иван беше засякъл.
О, връщаме се на забавения кадър: той започна да се мотае, изхвърли лошия пълнител. Аз тласнах полковник Ролекс към Док, който навря пистолета в ухото му. Иванът трескаво дърпаше затвора на автомата. Намираше се на три, може би четири метра от мен. Опитваше се да прочисти цевта. Хвърлих се към него. Той разбра, че наистина е закъсал, пусна „Бизона“ и посегна към резервното си оръжие. Аз го ударих с ножа си, преди да стигне до него, като върхът на острието намери петсантиметровата пролука между раменната плочка и плочата за гръдния кош на противокуршумната жилетка.
Ножът го прободе точно над лопатката. Извъртях го надолу и навътре — използвах го и като лост, за да плесна кучия син в стената. Използвах я — здравата блъснах Иван в нея. Извадих ножа от ребрата му и вкарах върха му във врата, точно под ухото, където направих разрез в посока напред, с което срязах сънната му артерия. Погледът му срещна моя за миг. След това се замъгли. Отстъпих от кръвта му, която бързо образуваше локва, избърсах ножа си в униформата му и го прибрах в ножницата на колана си.
Изкачих три стъпала и обърнах трупа, който Док бе прострелял, измъкнах „Бизона“, дръпнах предпазителя, за да проверя дали работи, извадих втори цилиндричен пълнител от тактическия кобур на колана на умрелия Иван и го напъхах в джоба си, а после се върнах до чакащите полковник Ролекс и Док.
— Всичко наред ли е, скипер? — това беше писукането на Гризача отдолу.
— Двама Ивановци на пода. Имаме си овцифер. Докладвай ти.
— Отпред ни чака огромна шибана комисия от посрещачи — не действаме, докато не дойдеш.
— Окей, дай ми една минутка и слизаме.