За първи път разгледах Бартлет Остин Вайът отблизо — искам да кажа съвсем отблизо. Установих, че има известна осанка на вампир, на нещо от другия свят. Което се връзваше — в края на краищата той беше дипломатичен кръвопиец от старата школа. Но аз влагам по-дълбок смисъл в думите си. Искам да кажа, че като се замисля, така седнал със скръстени ръце, лъсната коса, шит по поръчка моден костюм на тънки райета, с девствено бяла риза с дълги остри върхове на широката яка и лъснатите до блясък луксозни обувки с бомбе, малкият педал с нездрав цвят на лицето изглеждаше сякаш току-що излязъл от ковчега с пръст от родното си място. Да — липсваха му само наметалото и ръкавиците.
Замислих се дали човек би видял отражението му в огледало.36 Чудех се как ли ще реагира, ако внезапно му направех кръст с пръсти. Питах се дали… но той прекъсна размислите ми:
— Добре, Дик, започвай представлението — каза той, като отдръпна тънките си устни и показа остри малки зъби в иронична усмивка. — Целият съм в слух.
Знаете ли, много от високопоставените дипломати и военни с генералски звания страдат от едно неприятно състояние. То се нарича СБГ — синдром на бетонната глава. Най-силно изявеният му симптом е непоклатимото, твърдоглаво, свинско нежелание за промяна на мнението. Добие ли веднъж заболелият от СБГ някакъв възглед, каквото и да казваш, каквито и факти да представяш, не можеш да излезеш на глава с него. Искам да кажа, че въпреки двата часа монолог в мехура, накрая бях толкова далеч от целта си, колкото и в началото. Язвителното изражение на Барт не се промени изобщо. Нито пък мнението му за онова, което му казвах.
Какво беше мнението му ли? Чуйте го сами направо от неговите уста:
— Обясних това на Пол Махон. Сега го обяснявам на теб — педантично започна да напява той. — Да, съществува проблем с тайния износ на материали с двойно предназначение, военно оборудване и оръжие от бившия Съветски съюз, както и други форми на контрабанда. И да, така наречената руска мафия, както и различни звена в руското правителство вероятно са въвлечени в тези действия. Не оспорвам никое от тези твърдения. Но посолството контролира тези неща. Освен това съществува и разделение на длъжностите в това посолство, Дик. И е решено на най-високо ниво, че тези проблеми не попадат в компетенциите на военните. Това са политически въпроси и ние в Държавния департамент работим по тях на необходимото дипломатическо ниво.
Чувате ли? Кучият му син се опитваше да ми духне под опашката. Е, не мислех да му позволя това.
— Не ми пробутвай двусмислици. Пол Махон е бил убит, защото е разследвал връзката между руската мафия и контрабандата на материали с двойно предназначение. Андрей Юдин беше убит, защото той бе връзката между главните мошеници и убийството на Пол.
— Може би. Трябва да призная, че предположенията ти не са невъзможни. Но дори и да бъдеха доказани без съмнение, а настоящият случай съвсем не е такъв, много от действията ти не могат да бъдат оправдани.
Господи.
— Например?
— Например опитите ти да разследваш въпроси, които са много далече от компетенциите ти. Например създаване на дипломатически инцидент като сутрешния. Например убийството на руски граждани. Ти самостоятелно успя да разстроиш руско-американските отношения в степен, която не мога да квалифицирам.
Тоя на чия страна беше?
— Всичко, което съм направил — казах, — съм го правил, за да открия и неутрализирам убийците на офицер от Американския военноморски флот, убит по време на изпълнение на служебните си задължения.
— Да — сопна се Барт. — Така е. Но го правиш, като действаш като обвинител, съдебен заседател, съдия и екзекутор. — Лицето му се обтегна. — Полковник, дори и тук има правила за доказателствения материал и те трябва да се спазват.
Правила за доказателствен материал? Ставаше дума за ситуация, довела до смъртта на висш офицер от Военноморския флот на САЩ, а този задник ми говореше за правила за доказателствен материал.
Потрих наболата си брада с опакото на дланта си. Имах чувството, че говоря на някаква шибана стена. Не, по-трудно беше. Но не се отказвах.
Продължих по списъка: нахлуванията в бази на НАТО, докладните записки от ОСЕР и сондите в посолството в Париж, както и митническата находка във Вирджиния.
ЗРМ отговори, че тези неща нямат връзка помежду си и запита откъде впрочем знам какво пише в секретни документи на Държавния департамент, по дяволите.