Повдигнах въпроса за срещата в „Динамо“ — Вернер Лантос, Андрей Юдин и Виктор Гринков, седнали на една и съща маса, през цялото време, преди Андрей да бъде убит в леглото си. Получих отговор, че на руската мафия се приписва много повече от това, което е всъщност — тактика за създаване на страх от страна на американски консерватори. Андрей Юдин може и да е просто един предприемач — от онези, дето секат завоите. Криминален престъпник? Да, възможно е, и това със сигурност обяснява нещастната му съдба. Но Барт настоя, че никога не е чувал името на Юдин да бъде споменавано от никой от хората в посолството, ангажирани с разследване на руската организирана престъпност.
Ами какво да кажем за уютната връзка между Вернер Лантос и руснаците, както и настоящото му участие в пратката на материалите с двойно предназначение?
Позволете да ви представя дословно отговора от устните на Бартлет Остин Вайът:
— Вернер Лантос е приятел на Съединените щати — и по-конкретно на това посолство — от много десетилетия насам. По-точно, оказвал е неоценима помощ при прокарване на интересите на американската дипломация в продължение на четири правителства и шест посланика.
Да, показах му товарителницата от „Ер Франс“, както и материалите от Ави Бен Гал. Не му показах само документите, които бях взел от Андрей, просто защото нямах представа колко са важни и освен това не знаех какво пише в тях. Пък и те едва ли биха имали значение, защото Барт обезсмисли моите материали, като каза, че ако е имало нещо съмнително в тази сделка, французите са щели да спрат пратката. След като на документа имало печати на френските митнически служби, значи всичко било точно.
А защо беше открита тази товарителница в дачата на криминален престъпник, известен с това, че изнася тайно материали с двойно предназначение за Близкия изток? Току-що убит бандит, най-вероятно екзекутиран от корумпирана полицейска група.
Въпросът ми бил хипотетичен, а не представлявал факт, настоя ЗРМ.
— Съществува основателно съмнение относно този твой извод.
Основателно съмнение? Какво ставаше — нима гледахме шибаното дело на О Джей Симпсън?
— Не ценя сарказма ти — отговори Барт.
Да, искаше ми се да протегна ръка през масата и да стисна кучия син за глътката. Но убийството му нямаше да ми помогне с нищо — трябваше да направя нещо по-трудно. Да го убедя, че руснаците замислят нещо, което застрашава националната ни сигурност. Спрях и събрах мислите си. Ами какво ще каже по въпроса, аргументирах се аз, че аташето по селскостопанските въпроси на израелското посолство, старият ми приятел Ави Бен Гал, ми беше казал, че Андрей Юдин изнася технологии с двойно предназначение в страни, цитирани в годишника на Държавния департамент като поддръжници на тероризма? И какво да кажем за документите, които Ави ми беше дал?
Но ЗРМ желаеше да научи, какво дава право на израелския аташе по селскостопанските въпроси на име Ави Бен Гал да знае толкова много за тайния износ на технологии с двойно предназначение, за товарителници и за действията на руските мафиоти?
Обясних на ЗРМ кое дава на Ави Бен Гал тези права. Но каквото и да казвах, мнението му не се промени. Всъщност единствената му реакция беше да извади от калъфката тристадоларовата си писалка, която сигурно беше два пъти по-голяма от пишката му, и да почне да си записва в бележника, поставен точно пред него на масата.
— Значи ми казваш — поде той, като пишеше, — че си се срещнал насаме с офицер от чуждо разузнаване, но не си докладвал за този контакт по процедурните канали.
— Процедурни канали?
— Да, процедурни канали — отговори, като придаваше ледени нотки на гласа си. — Не си получил позволение за срещата си от ДИСКО. — Изгледа ме. — Е, прав ли съм, полковник Марчинко?
Много официален стана изведнъж. Въздъхнах така, както правят неразбиращите и невинните. Да, имаше право, нали? А какво е това ДИСКО, мамицата му?
— ДИСКО е съкращение от Дипломатическа Сигурност — Координиращ Офицер — избръщолеви Барт и продължи, като събра хартиите в черната кожена папка, която обичайно носеше, — и нищо тук не ми говори, че си съблюдавал наредбите.
— Е, технически погледнато, не съм, но…
— Технически погледнато, смяташ. — Изгледа ме с онзи триумфален шибан поглед, който бюрократите добиват при успешна засада в Хартиените войни. — И знаеш ли, че ако не съобщиш за такава среща, извършващ нарушение, полковник Марчинко?