Изтощени и изчерпали способностите си да бръщолевим и преговаряме, накрая се отправихме към чакалнята, намерихме единствения отворен ресторант и ядохме скъп обед от sandwich jambon avec le moutarde sur pain Poilane. Това е сандвич с шунка и горчица и дебелокор черен селски хляб, за онези от вас, чийто френски изтънява, в съпровод на две дузини или повече бутилки с капачки на резба и с 0,8 литра евтино немарково червено вино. Ние шестимата се преборихме с този обяд в сепаре за четирима, чиито предишни обитатели бяха успели да разлеят майонеза по цялата кожена седалка.
След пиршеството и последвалите го коктейли от хапчета против киселини отдадох почести на безмитния магазин и купих литър джин „Бомбай“, който се оказа два пъти по-скъп от онова, което плащам в магазина на Форт Белвоар. Също така изсипах две кила френски монети в един телефон и се обадих на Ави Бен Гал, за да му кажа, че нямаше да успея за срещата ни. Нямах късмет. Обявих си името, прехвърлиха ме в кабинета му и ми казаха, че е излязъл от сградата за няколко минути. След това линията млъкна. Нищо фалшиво или потайно, приятели — просто капризите на международните комуникации в действие.
След като отметнах задълженията си, заехме свободните места на първия американски самолет за летище „Дълес“ и нещата се пооправиха. Първо, повишиха ни до бизнес-класата. След това, когато се намирахме над Гренландия, Уондър и Алигатора бяха успели да си изпросят срещи със стюардесите, а Док, Пачия крак и Гризача се бяха скупчили като зайчета и планираха анархистични набези в стария град в търсене на студена бира и топли междубедрия.
Ах, този вечен оптимизъм на младите. О, искате да знаете какво правех аз? Е, аз се замислих да отида направо в Пентагона при Кен Рос и да му кажа какво бях намерил в Москва. Но това беше, когато преминахме над Нова Скотия39 и виждах водата на хиляда и сто метра под себе си. След това насрещният вятър се усили и времето се промени. После попаднахме на втори гаден фронт с внезапни, резки ветрове над Ню Джърси и закъсняхме с половин час. Сетне кръжихме над Западен Мериленд (или май беше Южна Пенсилвания) още около шестдесет и пет минути. Когато опряхме колела на летище „Дълес“, минаваше 18:00, а кутията заедно с мен не можа да мине през митницата до 19:46. Това е почти осем часа вечерта хърбаво цивилно време.
В Пентагона вече почти никой не остава след работно време. Ако бачкате до късно, няма да ви остане време да продавате недвижимо имущество за странични доходи или да управлявате портфейла си с взаимни фондове, или да участвате във всички други печеливши схеми, с които офицерите и джентълмените (а да не говорим за изповръщаните сержанти) се занимават тези дни, вместо да прекарват времето си в размисли за това как се прави война. Е, Кен Рос не беше от онези, дето работят само от девет до пет. Но се съмнявах, че дори и той би стоял на работното си място в 22:00. Ето защо оставих момчетата в стария град, след което се отправих на юг по междущатско шосе I-95 към Куантико, свих на запад, а сетне поех по тайни пътища към вилата. Да, бих предпочел вечер с бира и катерички и не непременно в този ред. Но трябваше да се погрижа за кутията, а и да направя някои планове.
И така, вместо да натопя копнеещия си мускул между двойка топли бедра, аз прекарах един час на гладиатора в двора, последван от гореща сауна и студен и силен като буря душ. И единствената плът, до която се докоснах, беше парче говеждо месо, сготвено по уставна военна рецепта.
След това разположих по пода на стаята в мазето всяко късче хартия, всеки запис, всяка снимка, изрезка или документ от папката на Пол и всеки лист от Ави, както и собствените ми бележки като парчета на огромна мозайка, каквато си бяха.
Подредих ги. Пренаредих ги. Редих ги в купчинки, хвърлих ги един върху друг, сложих ги в линия, сортирах ги и ги вписах в каталог. Наредих ги по сходни елементи и ги отброих. След това размесих шибаната купчинка като тесте карти и започнах отново, за да видя дали ще получа същите резултати.
Когато всичко излезе както преди, започнах да си водя бележки.
О, искате да знаете какво открих?
Добре, ще ви кажа. Ще ви кажа, защото доброто проникновение — събитие, така изпълнено с екстаз, възторг и блаженство като оргазъм — е направо оргазъм, едно изживяване, което трябва да бъде споделено с приятел, а не да се изпълнява насаме.