• Признаците, както ги виждах, сочеха към широк заговор. Руските мечки бродеха и ръмжаха: сондираха западни съоръжения; офейкваха със западни технологии; вербуваха западни служители. Но този път бяха добавили една нова гънка в нещата. Русите използваха мафията си като част от уравнението за набиране на разузнавателна информация.
Откъде знаех това ли? Знаех, защото не виждах друга причина Пол Махон да отдели толкова много време, за да снима руските мафиоти и да следи организациите и движенията им. Знаех, защото израелците, чиято разузнавателна машина си оставаше все така страхотно ефективна, бяха изпратили най-добрия си разузнавач — да ви напомня, че той е експерт по съветската армия и нейните процедури — в Москва, за да прави точно същото, което установих, че е правил и Пол: да следи Вернер Лантос, руската мафия, както и връзките между тях и руските военни.
Но най-важното: знаех, защото виждах прост смисъл във всичко. Кой може по-добре да източва материали от Изток на Запад, ако не една криминална култура, крала стоки от десетилетия насам под носа на комунистите? Кой по-добре може да праща тайно оръжия и технологии за двойно ползване, ако не самите хора, внасяли в Съветския съюз всичко от уиски до наркотици. Кой по-добре можеше да вербува нови агенти — спомнете си, когато ви казах как КГБ използваше медените капани, за да оплита западните бизнесмени и дипломати, — ако не същите сводници и други негодници, работили с курви от години насам? Всъщност, както беше казал Ави, всяка руска проститутка, независимо дали се чукаше в Москва, Париж, Тел Авив или Ню Йорк, работеше за някой вор от мафията.
• Какъв е интересът на мафията? Лесен въпрос. Пари — много пари. Милиарди, дори десетки милиарди долари. И достъп — мълчалива подкрепа за непозволените им дейности.
• Какъв е интересът на русите? Също лесен въпрос. Мощни политически елементи в руското правителство — Виктор Гринков, като много добър пример — опитваха да върнат страната назад към комунизма. Една от целите на комунизма беше дестабилизирането на Запада — по-конкретно на Съединените щати. Създавайки нови разузнавателни мрежи за безпокоене на Запада и вкарвайки оръжия за масово унищожение в някои бивши държави-клиенти на Съветския съюз, тези привърженици на твърдата линия се надяваха да способстват за бърза дестабилизация. Целта им беше да държат Съединените щати в състояние на дебаланс, докато Русия преизгради себе си като свръхсила.
• А къде се вписваше Вернер Лантос в уравнението? Той беше основният елемент на целия план.
Виждам ви всички, включително мистър Редактор. Всички вие крещите:
— Стига де, Дики — голям залък лапваш.
Не, не е голям. Нека обясня. Когато управлявах черни програми от Пентагона — а, повярвайте, много са, — най-силно съм се нуждаел от банкер. Вижте, да намериш хора за тайна група е лесно. Да ги оборудваш, да им осигуряваш провизии и да ги местиш насам-натам, е трудно. Трудно друг път — почти невъзможно е.
Защо? Защото въпреки всичките фактури за тоалетни чинии от шестстотин долара или тръбопроводни ключове от осемстотин долара, купувани аванта, правителството се интересува къде отиват парите. То не дава просто така куфар зеленогърби банкноти на командира на звеното и не казва: „Иди и харчи.“ Има си писмена работа. Има формуляри. Има заявки за закупуване.
А ако командваната от вас група е тайна, проблемите ви нарастват в геометрична прогресия. Всяка изразходвана стотинка трябва да дойде от някакъв законен и осчетоводим източник, след което да изчезне и — о чудо — да се появи отново, чисто изпрана и напълно непроследима. Според големината на групата. Според тази големина понякога е необходимо да пренасяш огромни — става дума за десетки милиони, приятели, — дори чудовищни суми по целия свят, без да ги тъпчеш в стодоларови банкноти в куфар и да ги влачиш като шлеп от столица в столица. Отговорът: трябва банка и приятелски настроен банкер, който може да огъне правилата и да изпере парите, както и да ги остави там, където ти трябват, и всичко това, без да привлича нежелателно внимание на банковите власти, на чуждите правителства (а да не говорим за собственото ти), пресата и на онези, другите гадни хора, известни като Опозицията.
Как го правех, когато ръководех черни операции? Намерих един малък, потаен инвестиционен банкер в Италия, когото ще нарека Шулц, защото приличаше съвсем на дребния набит германски пазач от стария телевизионен сериал „Героите на Хоган“. Шулц имаше връзки по целия свят — точно каквото му трябваше, за да може да прави „тука има, тука — не“, или, иначе казано, международни финанси. Освен това се ползваше с репутацията на човек, който обича бързите и мръсни пари и върти доста пари на дузина саудитски принцове, както и на някои по-малко приятни типове от различни южноамерикански страни. С други думи, управляваше доста банкнотоемки операции за диктатори, разбойници и може би още по-лоши хора, без да задава много въпроси за произхода на доларчетата. Беше ли приятен? Не. В крайна сметка уличиха ли го в банкова измама и излежава ли сега двадесет и пет години в един европейски затвор? Да. Но когато работеше за мен, откарваше парите ми точно където ми трябваха, точно когато ми трябваха — и никой не разбираше нищо.