Настоящият тюлен знае и настоящият тюлен реагира. Или както обичаше да казва Рой Хенри Боъм, кръстника на всички тюлени, възнамерявах да ида и да натаковам такования таковач.
Остави ме в антрето да се разхлаждам, нали съм перконого, в продължение на седемдесет и пет минути. Знаех какво прави вътре. Гледаше предаването „На живо с Реджис и Кети Лий“ или каквито други глупости предаваха по сутрешната телевизия. Чувах шибаните реклами и говора през вратата. Но превзетата адютантка зад произведеното в някой затвор бюро от клас Изпълнителен служител трето ниво в неподправена имитация на орех продължаваше да ме поглежда и да ми повтаря една и съща проклета мантра, точно както правят шибаните лайнени записани гласове по телефоните:
— Адмиралът е много зает тази сутрин със спешни неща, но иска да ви види и ще ви извика. Почакайте мъничко.
Имах чувството, че чувам „Натиснете едно, за да оставите съобщение, натиснете две, за да натиснете едно“. След четиридесет и пет минути мъничко стана дългичко. Аз седях и медитирах с очи, фокусирани върху малка пукнатина в стената точно над и вляво от идеално фризираната коса на адютантката.
Медитиране? Да. Вижте, приятели, не може да позволявате на задници като Пинки да ви вадят от равновесие.
Това е и цялата им стратегия — да ви изкарат от равновесие и така да ви поразят. Но да си в равновесие — да владееш себе си, ситуацията и околния свят, — е до голяма степен това, което значи да си воин. Вижте, Воинството не е просто способността да скачаш от самолети или да превземаш сгради, или да се качваш на кораби в движение, или да неутрализираш укрепена позиция с флангов маньовър. Воинството е и мисловно състояние, което изисква висока, дори духовна степен на осъзнаване.
Да, казах духовна. Не, няма да навлизам в царството на лигавите нежности. Аз ще ви дам неналайнена информация, малко от безплътното, метафизично съзнание, което заобикаля същността на воина.
Да, Воинът може да прави всичко, което трябва, за да изпълни мисията си. И Воинът винаги е готов да умре. Както е писал японският майстор на сабята и поет от седемнадесети век Фудо: „Воинът знае, че няма нищо за печелене или губене освен онова, което трябва да бъде спечелено или загубено. Всичко се превръща във всичко и смъртта следва естествено.“
Онова, което Фудо казва, е, че воинът трябва винаги да е готов да приеме смъртта — в края на краищата смъртта е естественият резултат от неговото изкуство и занаят. А приемането на смъртта с душата е основен елемент на онова, от което е направен Воинът.
Има и друг съществен принцип. Той може би е изложен най-ефективно от Хуан Тай Кун, известния стратег от династията Хан в Китай преди почти две хиляди години. Точно той е написал: „Преди да се изправи пред врага, Воинът трябва да се изправи пред себе си.“
Това означава, че воинът трябва да притежава духовен и морален жироскоп, вътрешен механизъм, който да поддържа душата му в действие на равна и постоянно висока плоскост, независимо колко неблагоприятни са условията, в които трябва да работи.
Точно този жироскоп дава възможност да издържиш. Издържаш, защото знаеш, че си по-добрият от противника си — по-чист, по-свят. Благословен си от Бога на Войната. Можеш да изтърпиш, понесеш или преживееш всичко.
Непоклатимо вярвам, че когато тези две присъщи ценности — пълното приемане на смъртта като естествено състояние на живота и пълното приемане на абсолютен морален кодекс — се съчетаят, Воинът става непобедим.
Ние, военноморските тюлени, започваме дългото втълпяване на воинските ценности по време на базовото обучение по подводна диверсия за тюлени, като излагаме поповите лъжички на въздействието на страхотни дози физическа болка и умствено напрежение през петата седмица на обучението им — време, познато като Адската седмица46. Предизвикателството през тази седмица е явно физическо — много студ, лишаване от сън и изтощителни упражнения във водата и калта. Но физическото се превръща в умствено, когато след Адската седмица тези попови лъжички, които са издържали, разберат, че могат да правят около 1000 процента повече, отколкото са си мислели. Те започват да мислят като Воини.
Но това е само началото. Човек започва истинското обучение — умствената работа — по-късно. Точно умствената изостреност поддържа тюлена готов да се бие и да убива дори и ако не се наложи да го прави никога през цялата си кариера. Има моменти — присъствал съм на такива, — когато с месеци тренираш един-единствен изтощителен елемент на мисията само за да те спрат в последния момент, защото дипломатите са намерили политическо решение. Или когато се изостриш като ръба на бръснача и се обучаваш и обучаваш, но никога не те призоват на война. Точно тогава духовният жироскоп на воина става най-важен. Да те държи на твоя умствен и физически връх, независимо че може никога да не те използват по начина, за който си мислил.
46
Всъщност по заповед от Клинтъновата администрация през деветдесетте години в армията бяха въведени така наречените „Стрес-карти“. Тези ламинирани пластмасови жълти карти джобен размер се раздават на новобранците веднага след като пристигнат за основно обучение и индоктриниране. Ако му стане трудно да понася или ако сметне, че е несправедливо наказан от сержанта, обучаваният може да вдигне стрес-картата си и да каже: „Тайм аут“. Сержантът трябва да отстъпи и да го остави сам за половин час, за да може войникът да се успокои. Това е лигаво, чувствено, тъпо либерално псевдомислене, от което хора ще умират в боя. Трудно поносимо ли е в Босна или Сомалия, или другаде? Ами тогава вдигнете шибаната жълта (жълто като за подрискан шубелия — точно като шубеливия президент, който я внедри) карта и вражеският снайперист ще ви остави на спокойствие за половин час. Точно така. Със сигурност.