Защо беше така? Ами според една инструкция на тази тема, която Пинки Прескът написа преди около шест седмици, МГОСВС не трябва да мислят — те просто трябва да… обучават. Като роботи, предполагам. Но не можеш да обучаваш моряци да противодействат на терористите, ако те не знаят срещу кого са изправени, какви са залозите, кога е започнал целият проблем, къде е най-вероятно да ударят тангата и изобщо за какво се борят. Само тогава е възможно да се научиш да спираш тангата, ако се опитат да те убият или отвлекат, и как да останеш жив, ако те заловят.
Този вид СИЕ — съкращението означава съществени информационни елементи — очевидно са важни за всяка мисия за обучение. Но Пинки ни ги беше отказал и в Москва отидохме по същество слепи.
Сега нещата имаха друг вид. Смятам, че с авторитета на председателя зад себе си можех да получа кабинет в Пентагона, да си доставя необходимите компютри и да започна работа. Но както може би знаете добре, аз привличам внимание в Пентагона — нежелателно в повечето случаи. А тъй като вниманието беше нещо, което председателят Крокър категорично настоя да избягвам, щеше да е по-добре и по-ефективно — а да не говорим и колко по-удобно — двамата с Уондър да работим у дома.
Колко категоричен е бил председателят, питате? Е, приятели, много — доста конкретно се изрази във връзка с правилата за влизане в бой по време на моята мисия.
Искаше резултати — искаше убийците на Пол Махон елиминирани. Искаше да знае какво замислят руснаците, за да предприемем необходимите стъпки и да предотвратим „проклетия проект в Сирия. И ако е това, което казваш, го искам неутрализирано, по дяволите“. Но настояваше всички тези стъпки да бъдат направени тихо. Sans дипломатически инциденти. Sans вълнение.
Беше ме изгледал напрегнато над бюрото си.
— Помниш ли как работеха тюлените във Виетнам? — попита той. Не ме изчака да отговоря, защото не това искаше да чуе. — Аз си спомням. Бях там. Работеха ТНС — тихо, но смъртоносно. Отиват нощем в някое село, отвличат човек и никой не разбира.
Председателят замълча. Постави лакти на бюрото си и се приведе към мен.
— Така искам да го направиш, Дик. Когато всичко свърши, искам резултати — но не статии по вестниците. Не искам да се налага да се появявам пред някаква скапана комисия от Конгреса, да кърша ръце и да правя всевъзможни салтоморталета пред обществеността, и да подсмърчам, че съм виновен за нещо, което двамата с теб знаем, че е тактически обосновано и стратегически наложително за опазването на националната ни сигурност, но което не е нито политически приемливо, нито безупречно чисто.
— Ще проведа разговор на четири очи по този въпрос с министъра на отбраната — беше заявил генерал Крокър. Като видя как очите ми се разширяват, бе продължил бързо: — Дик, не можем да работим без негово съгласие — трябва ни. В края на краищата това трябва да е законно. Но ще го имаме, повярвай ми, дори ако трябва да му извивам врата.
Беше спрял, като видя колко съм загрижен.
— Не се притеснявай, аз ще поема целия политически натиск. Освен това министърът ще ни подкрепи в този случай. Руснаците и китайците изведнъж се затегнаха, а той се убеди, че бюджетните съкращения наистина ни вредят — режат от мускулите, а не от тлъстините. Не можем повече да воюваме помежду си, Дик — и министърът го знае. Затова сега е на наша страна. Ти само свърши работата. Справи се. Аз ще те защитавам.
Аз бях погледнал Кени Рос и разбрах, че каквото каже Том Крокър, го прави.
Все пак поисках всичко това в писмен вид. Не че не вярвам на председателя на Съвместното командване или на министъра на отбраната. Но съм бил там и съм го правил, и белезите по очуканото ми словашко тяло са достатъчно доказателство за това колко пъти съм сключвал лоши сделки само с ръкостискане. Спомнях си какво бе казал Роналд Рейгън на Михаил Горбачов — доверяй, но проверяй — доверявай се, но проверявай, и по мое искане председателят очерта мисията ми в записка до Кенет Рос, подписа я и даде по едно копие на двамата.
Доволен като жаба, стиснал листа в ръка, се отправих в южна посока, към влагата — в случая всичката бира „Куърс лайт“ в хладилните шкафове. Двамата с Уондър трябваше да започваме работа в мазето.
Първият ни приоритет щяха да бъдат проучванията. В миналото повечето от проучванията си правех от изрезки от вестници или списания. Тези изрезки, подредени в папки по теми и дати, все още почиват натъпкани в дузина шкафове из целия коридор между стаята за гости в мазето и котелното.