Сложи пистолета в торбичката и ме изгледа иззад огледалните си очила за стрелба.
— Какво има?
Реагира на моя доклад за ситуацията с думите:
— Посрани Боже!
Умее да говори този Уондър. Реагира със скок в автомобила и обсипа праните ми дънки с кал, когато даде газ, зави и се понесе към къщата и възлюбения си компютър. Имаше работа за вършене — а Уондър е от нетърпеливите. Последвах го, като крещях по него да не кара така.
Докато си играеше с клавиатурата и мишката, аз си пишех в един бележник. Три часа по-късно той с компютъра си и аз с бележника си стигнахме до един и същи извод: имахме два избора. Първият — Ню Йорк, където покойният, но неоплакан Андрей притежаваше най-малко два апартамента и където тълпа руски мафиотски разбойници действаха бързо и необезпокоявани. Плюс: намираше се близко и храната си я биваше — особено в деликатесните ресторанти. Минус: нямаше реален изглед да намерим нещо, а и напоследък там не се чуваше за нападения над никакви цели. Второто — и по-богато на цели обкръжение — се оказа Париж, където се намираше главната квартира на „Лантос и Ко“ и където два пъти бяха прониквали в посолството.
— Ню Йоук е по-близо — насърчи ме Уондър с останалия от детството му акцент от Куинс. — А и соленото говеждо е по-добро.
Имаше право. Но вече бях избрал Париж. Избор, подкрепен от моя монитор за разузнавателна информация в домашния ми офис.
Питате какво е монитор за разузнавателна информация? Е, приятели, имам един телевизор във вилата си и той работи двадесет и четири часа, когато съм в нея. Държа го на канала на Си Ен Ен. Така разбирам какво става по света толкова бързо, колкото ако седя в шибания оперативен център на ЦРУ на седемдесет мили оттук, в Ленгли, или в Стаята за водене на военни действия в Пентагона, или в Западното крило на Белия дом. Защо? Защото и там гледат Си Ен Ен.
Картината на екрана подсказваше спешни новини. Даваха сцена на живо — много дим, много полиция и спасителни работници, както и облечен в шлифер кореспондент, който, останал без дъх, говореше на микрофона в ръката си. Усилих говора.
— … изглежда, че нападението над двете дипломатически сгради е било координирано, защото експлозиите са станали в разстояние на няколко минути една от друга…
Взирах се в екрана — френски полицаи и войници тичаха безредно напред-назад. Облечени в бяло медицински работници бутаха колички на колелца с тела, затегнати с колани към тях. Светлините на полицейските коли проблясваха диво, а за фон се чуваше уникалното електронно виене на европейските сирени. Хей, та аз познавах тази улица и сградата. Това беше американската мисия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, позната като ОИСР. Намираше се в Париж на „Рю дьо Франквил“ на пряка и половина от Булонския лес.
Познавах ОИСР не защото следя икономиката, а защото служеше за параван на военното разузнаване във Франция и както съм споменавал по-рано, за център на антитерористичните действия на Пентагона в Париж. Той фигурираше и като сондирана цел в документите на Пол Махон.
Сега картината се смени. Друга кореспондентка стоеше до една полицейска блокада на широка улица. На следващата пресечка от нея се виждаха разрушения като от кола-бомба.
— … шестте жертви, изглежда, са френски и израелски служители на израелския културен център тук на авеню „Марсо“, на няколко преки от Триумфалната арка.
Прекъсна я моят телефон. Натиснах бутона за спиране на говора на дистанционното и грабнах слушалката.
— Марчинко…
— Кен Рос е. Видя ли…
— Да, да — включил съм Си Ен Ен.
Картината се върна на първия кореспондент, застанал пред димящата сграда на ОИСР.
— Е, гаси го и мърдай. Сещаш се кой иска задника ти в Париж незабавно.
— Какво става?
— Стига, Дик, това не е секретна линия!
— Есенцията, адмирале. Дай ми само есенцията.
Кени Рос се поколеба. Чуваше се как мисли — мозъкът му отброяваше алтернативите така, както са обучени да правят подводничарите. Накрая каза:
— Нямаш право да го знаеш, но някои хора правят разследвания в ОИСР — сега са покойници, — паралелни на работата на Пол и на твоите неотдавнашни проучвания.
Тази есенция ми стигаше.
— Разбрах. Тръгвам.
Затворих и набрах номера на Ави Бен Гал в апартамента в Москва. След шест позвънявания отговори.