Погледнах. Зачетох се. Според радиопредавания и официални изявления на правителството инвестиционната банка на Вернер Лантос е извършвала големи инвестиционни сделки с пари в брой в следните страни през изминалите двадесет и четири месеца: Сирия, Ирак и Северен Йемен; Ангола, Судан и Етиопия; Полша, Естония и Латвия.
Нещо в този списък не ви ли прави впечатление като странно или значително, нежни читателю? Мен ме впечатлиха две неща. Първо, разбрах, че „Лантос и Ко“ въртят адски голям бизнес с бившите държави-клиенти и бившите страни-марионетки на Съветския съюз. „Лантос и Ко“ не финансираха ли тайни операции там? Това не беше немислимо. Виждам, че се съмнявате.
Е, приятели, нека си разменим местата. Какво бихте си помислили, през седемдесетте и осемдесетте години, ако откриете, че една малка инвестиционна банка, базирана в Европа, работи с инвестиционни кешови сделки за милиарди долари в Салвадор, Хондурас, Панама, Пакистан, Италия, Мароко, Йордания, Израел, Египет, Южен Йемен и Абу Даби? Ако решите, че въпросната банка е параван и движи пари за тайните операции на ЦРУ, ще бъдете напълно прави.
Уондър събра материали и от други източници със свободен достъп. Намери информация за антитероризма от израелската правителствена информационна служба. Проследи информация от Световната банка и Международния валутен фонд за сделките на Вернер Лантос. Изтегли информация за дейността на руската мафия в Париж. След като събра всичко, започнаха да се очертават разнообразни форми. На пръв поглед несвързани събития се преобразуваха в разпознаваема структура.
Виждали ли сте някога онези визуални мозайки в книжките с комикси? Изглеждат като разхвърлян лабиринт от цветове и форми на страницата. След това вдигате картинката до носа си и гледате. Ама наистина гледате — понякога минута или повече. И тогава изведнъж картинката оживява — става триизмерна. И си казвате: „Защо бе, мамка му, не го видях по-рано?“ Същото стана и тук.
Докато Уондър детективстваше във вилата, аз разгледах секретните неща — и décroche le pompon, както казват в Париж, като попаднат на златоносна жила. От секретния терминал на „Интелинк“ в новия кабинет на Кени Рос в Съвместното командване на втория етаж на Е-образното крило, бях успял да получа папка с документи, снимки и проучвания, достатъчни, за да ми позволят да прехвърля крак над перилото на странстващия кораб на име Лантос. Разбрах и че Ави Бен Гал не е бил напълно откровен с мен, когато казваше, че Мосад няма много материали за Вернер Лантос. Защо? Защото „Интелинк“ показа, че Агенцията за национална сигурност е засякла купища разговори на Мосад, в които се споменаваше името на онзи задник.
ЦРУ също имаше материали за Вернер Лантос, колкото да напълниш една цистерна-лайнарка с тях. Това разбрах от начина, по който „Интелинк“ продължаваше да ме пита за още и още пароли всеки път, когато напишех името му на терминала. Двамата с Кени Рос опитахме да използваме кода за достъп на председателя. Системата отговори, че това не е достатъчно високо. Опитахме да се вмъкнем през задната врата с една парола на Разузнавателното управление на МО, която той знаеше. Върнаха ни.
Използвах секретния телефон в бюрото на Кен Рос, за да пусна приятеля си Тони Меркалди по следата. След час се обади, за да ми каже, че системата е изключила и него. След шест часа разбрах, че ако не съм шибаният ЗДО на ЦРУ — това е заместник-директор по операциите, познат повече като Главния Шпионин, — нямаше да получа достъп до никакви материали на Християните в действие за Вернер Лантос.
Защо не? Причината разбрах от малкото информация, която успях да видя: Вернер Лантос очевидно беше агент на ЦРУ и управлението щеше да направи всичко необходимо, за да защити своя гаден, сбръчкан сътрудник.
Сега, преди да се разкрещите как така той може да бъде агент на ЦРУ, след като е финансовият център на една операция, която навярно заплашва Съединените щати, нека ви обясня за агентите на ЦРУ. Агент на ЦРУ не е същото като служител на ЦРУ. Служителите на ЦРУ са на служба на американското правителство и под клетва им е забранено да действат по начин, който би навредил на националните интереси или сигурността на страната.
Агентите на ЦРУ не са служители на правителството на САЩ. Най-често са неамериканци — ЧН, или чуждонационални, макар че аз ги смятам за чворести негодници, — наети и управлявани от нашата разузнавателна служба за осигуряване на информация или влияние, или услуги, или всичките три. За работата си получават пари — в някои случаи доста добри пари.