Често пъти онези, които решават да станат агенти, не са най-обичаните от обществото персони. Блатска тиня би бил един от начините да ги опише човек, но не желая да разисквам най-положителните им черти. По принцип вербуваните типове включват предатели, самозвани ясновидци, корумпирани правителствени служители и алчни дребни бюрократи. Но убийците също са приемливи, ако работят за разузнавателна служба, в която ЦРУ желае да проникне. Така вербуваха Мани Нориега50. Други криминално проявени типове също намират пътя си до стадото: изнасилвачи, насилници на деца, мъчители и други със също толкова деликатни занимания биват наемани от тайните полицейски служби, военни организации и охранителни служби на различни страни. Точно затова един агент на ЦРУ, съгласно неотдавна изготвен секретен доклад от Конгреса, беше убил американски гражданин, пребиваващ в една централноамериканска страна, казал за това на шефа си и останал на заплата в ЦРУ през следващите години.
Знаете ли, като се замисля, политиката на ЦРУ спрямо неговите агенти прилича много на политиката на Клинтъновата администрация за хомосексуалните блудства и други еднополови мероприятия в армията. Защото тя също може да бъде резюмирана с фразата „Не питай — не приказвай“, или НПНП.
Както и да е, ако си спомните какво ви проповядвам за събирането на разузнавателна информация в последните три книги, тя понякога е онова, което не можете да научите, а не само онова, което научавате. И така, катерейки се нагоре по веригата доклади в „Интелинк“, разбрах от посочените в тях източници и методи, че Християните в действие очевидно са плащали на Вернер Лантос с вашите данъчни долари, за да държи в течение хората от Ленгли за действията на руската мафия, както и за вътрешния механизъм на работа на руското правителство. А по въпроса за това, че Вернер изкарваше пари от продажба на оръжие или материали с двойно предназначение на евентуални противници? Този въпрос беше НПНП.
Научих и още нещо. Колкото повече четях, толкова повече разбирах, че инстинктите ми се оказваха верни: Ави Бен Гал беше крил информация от мен в Москва. Е, това можеше да се очаква. Двамата с Ави сме професионалисти. И макар да си имаме доверие, работим в рамките на определени параметри на занаята, което е учтивият начин да се каже, че пазехме професионалните си тайни в тайна, освен ако не се наложеше споделянето им за целите на операцията.
Например никога не съм казвал на Ави за операцията през 1987 г., която проведох на границата на ливанския град Ан Наби Лайно, въпреки че за първи път бях там с него. Няма да ви разправям подробности — всичко, което трябва да знаете, е, че подготвих една страхотна контратерористична игричка, очистих голям брой гадни танга и вината падна върху израелците.
Както и да е, сред късчетата информация, които Ави не ми беше дал — и които със сигурност е знаел, — се намираше и това, че от 1995 г. насам вторият човек след Лантос беше един пенсиониран служител на Мосад тежка категория на име Ахуд Голан. Ахуд е напълно подходящо име, защото той си е бандит51. Безспорен.
Да, знаех това име и част от свързаните с него истории. Помнех и лицето — грубо красиво и напълно лишено от чувства, с опасно празен поглед. Лице на склонен към убийства социопат. Въпреки непрекъснатите си оперативни провали Ахуд Голан беше едно от златокосите любими момченца на Мосад. През седемдесетте, като млад член на добре документираната операция „Kidon Hagiedon“ — Мечът на разрушителя, — той и шестима други офицери командваха петчленни екипи, изпратени да проследят и убият всеки от терористите на „Черния септември“52, планирали клането на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.
Другите екипи изпълнили мисиите си без инциденти. Но този на Ахуд се провалил. В Лилехамер, Норвегия, той застрелял един марокански келнер, отиващ на работа. Сметнал мароканеца за Али Хасан Саламех, ръководителя на терористичната организация „Черния септември“ и автор на случая в Мюнхен. Но Ахуд сгрешил — действал, преди да си е направил домашното добре. И по-лошото — оставил се да го хванат (имал абсолютно нещастен план за бягство) и прекарал двадесет и два месеца в един норвежки затвор, преди да го пуснат след тиха сделка, струвала на израелското правителство милиони долари.
Човек би си помислил, че подобно осиране значи край на кариерата. Но очевидно Мосад не държи толкова на НД — нулевите дефекти, сещате се, — колкото сегашните Военноморски сили на САЩ. Защото, след като се върнал в щаба на Мосад, един комплекс от дискретно обезопасени сгради, разположени направо над шосето между Тел Авив и Хайфа, срещу „Тел Авив Кънтри Клуб“, станал заместник-директор по операциите.
50
Мануел Нориега (11 февруари 1938 г.), командващ Отбранителните войски на Панама (1983–1989). — Б.пр.
51
Името е
52
Терористи от Организацията за освобождение на Палестина убили 11 израелски атлети на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. и провеждали редица терористични нападения, предимно срещу Израел. — Б.пр.