Ричард Марчинко, Джон Вайсман
Свирепия 7
„Тюлени Алфа“
Още веднъж на стрелците…
и на
сержант артилерист (запасен) Карлос Н. Хаткок II, Морска пехота на САЩ,
истински воин
и
герой на Америка
Настоящата книга е художествена творба. Имената, героите, местата на действията и събитията са продукт на въображението на авторите или са използвани с художествена цел. Променени са някои оперативни детайли, за да не бъдат издадени начините за водене на съвременната война със специални методи.
Много от оръжията на Свирепия воин са предоставени с любезното позволение на Международния център за обучение „Хеклер и Кох“ в Стърлинг, Вирджиния.
Съществуват три стратегии за победа — стратегията на водата, стратегията на земята и стратегията на огъня.
ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ ЗА ВОЙНАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ МЕТОДИ
според Ричард Марчинко
• Аз съм Богът на войната и гневният Бог на бойните действия и винаги ще те водя отпред, а не откъм тила.
• Ще се отнасям с теб като с всички останали — като с боклуци.
• Не прави нищо, което аз не съм направил преди теб — така ще станеш воин по мой смъртоносен образ и подобие.
• Ще наказвам тялото ти, защото колкото повече пот лееш в учението, толкова по-малко кръв ще лееш в боя.
• И ако болката съпътства твоите усилия и страдаш силно, то значи правиш всичко както трябва.
• Не трябва да ти харесва — трябва просто да го направиш.
• Прави нещата просто, глупако.
• Никога не си въобразявай.
• И наистина, не ти се плаща за твоите методи, а за резултатите, което значи да убиеш врага си с всички възможни средства, преди той да те убие.
• Винаги носи във воинската си мисъл и душа последната ми и основна заповед: няма правила — побеждавай на всяка цена.
I
Стратегията на водата
Глава
1
Пилотът, който се казваше Арч Кийли, светна лампите в товарния отсек два пъти и после още два пъти, за да сигнализира, че се спуска на девет хиляди и осемстотин метра. Слезеше ли там, щеше да отвори малко един люк, да разкомпресира отсека и да спусне рампата на самолета C-130. И всичко това, за да скочим от девет хиляди и триста метра — минимално необходимите, за да стигнем достатъчно близо до целта си и да нанесем удар.
Толкова се бях увлякъл в проверката на ремъците по щурмовата лодка (завързана напряко на ролки върху двойни релси), че се оказах със свалени гащи и разконцентриран, когато Арчи угаси осветлението. Направи го от напълно приемливи тактически съображения: за да не може никой да забележи нещо нередно от западния бряг на Борнео, на пет и половина мили под нас, в случай че гледа насам, което, разбира се, беше нагоре.
Затова се оказах захвърлен (буквално) във внезапната тъмнина. След това шибаният пилот Арчи направи още нещо, което очаквах (макар да ми беше обяснил с прости изречения по време на предполетния инструктаж): рязко наклони дясно на борд, за да насочи самолета право на север. Изненада. Дики да върви на майната си.1 Което е учтивият начин да се каже на виетнамски, че ми го начук-чукваха. В един момент проверявах ремъците на ПБГНС, което е съкращение от Подобрен Боен Гумен Надуваем Съд, за онези от вас, дето не познават десантоговора. В следващия бях загубил от погледа си всичко и всички, защото вътрешността на самолета остана напълно обезсветена. Човек си задава въпроса КСМ2?
Пилотът рязко наведе носа към земята, наклони дясното крило на около четиридесет и пет градуса и ме извади от равновесие. Затъркалях се в тъмното като някаква шибана топка за тюленски флипер, отскочих от една преграда, преобърнах се по кофти начин (то пък има ли свестен в подобни ситуации?), препънах се в ролките, изгубих равновесие и полетях с лице към една твърда греда, подпираща предния модул със седалките. Последователността беше хлъз, плъз, прас — фрааас.
О, доста ме засмъдя. Слабо казано. Адски шибано ме заболя. Мигновена агония. Кислородната ми маска се изви настрани. Очилата направиха половин оборот около главата ми. Каишката на шлема ми спираше въздуха. Е, онези от вас, които ме познават, са наясно, че имам уникално отношение към болката. Всъщност отношението ми към нея е екзистенциално. С това искам да кажа, че я смятам не за неясна психологическа концепция за анализиране, не за загадъчен, озадачаващ проблем за изследване, а за реално, съществено, индивидуално предизвикателство и субективно, лично конфликтно изживяване.
1
Игра на думи с изразите