Измъкнах се от жилетката и я скътах на сигурно място. Тъкмо щях да започна соло проверка на оборудването на лодката, когато лапата четиридесет и пети номер на Ники Гръндъл Гадния сграбчи ремъка и той се прехвърли през борда с грухтене и приятелски поздрав:
— Да ти го начукам много, шкипере.
Изправеният ми среден пръст му даде да разбере, че и той е номер едно за мен.
Гадния се освободи от оборудването си и го закрепи. След това започна да снема болтовете на извънбордовия двигател с мощност 155 конски сили, положен на една страна и закрепен за дъските на пода. Готов беше почти наполовина, когато дочух плискане, вдигнах поглед и видях Бумеранга, Шепард Алигатора, Нод Дикарло и Харис Малката бира да се приближават със странично плуване. Двадесетина метра зад тях Пачия крак и Пик си играеха на настиганица. Ставахме осем души от общо осем. Тази нощ щяхме да действаме в пълен комплект.
Намерих монтажните скоби на двигателя на мястото им и ги нагласих където трябваше на транеца. След това протегнах ръка и помогнах на Гадния с двигателя. Той хвана вала, аз — корпуса и го вдигнахме заедно. Тежко парче беше, мамицата му. Внимателно го спуснахме върху монтажните скоби, закачихме го към тях и здраво затегнахме винтовете.
Бумеранга освободи петдесетлитровия мехур за горивото от люлката му в носа, помъкна го към кърмата до двете тръбички и започна да го закрепва на мястото му до двигателя. Петдесет литра бяха 1,9 пъти повече от горивото, необходимо да стигнем до целта, а след това до точката на ексфилтриране. Въпреки това, ако имаше място, бих сложил и втори мехур. Нещата се объркват. Мехурите протичат, горивото се изчерпва по-бързо от предвиденото; или пък мистър Мърфи решава да се появи извън графика. В крайна сметка бензинът е нещото, което не е желателно да свършите посред проклетия океан.
Останалите весели мародери завързаха раниците си към ремъците, изкачиха се на борда и се заеха да превръщат минилодката в мореходен боен съд. Не си губеха времето да си приказват много-много — просто вършеха каквото трябва. Това е обичайно в групи като моята — в които хората са работили заедно толкова дълго, че не им е необходимо да разговарят. Те просто общуват на съкратения език на жестовете.
Изведнъж заваля. Бавно, непрекъснато и измокрящо, точно както в тропиците. Косата на врата ми се изправи, когато долових смяната на вятъра. Това бяха нови два елемента от тип „Мърфи“ към тазсутрешните събития. Погледнах към светещия циферблат на часовника „Таймекс“ на китката си. Минаваше 01:00. Знаех, че слънцето изгрява в 06:50. По това време „Принцесата на Нантон“ трябваше да е на две части, полегнали на дъното на океана на пет километра и половина под повърхността.
Глава
2
01:27. Подобрените бойни гумени надуваеми съдове са смятани за изключително добри в повечето случаи. В предишното изречение важната дума е повечето. Можех да позная, че тази нощ щеше да е изключение от правилото. Претоварени бяхме с около петдесетина кила, което значеше, че плавахме опасно ниско в грубите, издигащи се вълни и огромни неритмични колебания на океана. Блъскаха ни напречни ветрове, засилени от шибащия шквал. Возехме се сякаш на най-лошите влакчета на ужасите: дълго изкачване върху издигащите се вълни, последвано от разтърсващо бъбреците падане отвъд билото. Знаете ли ги японските дърворезби от седемнадесети век със стилизираните океански вълни, които приличат на нокти, чакащи да раздерат лодката на парченца? Е, онези художници са знаели какво, мамицата му, изобразяват. Не е приятно да вдигнеш поглед и да видиш вълните, надвиснали злокобно два метра над главата ти. Говоря за вълни, които почти се изсипват право в малката ви лодчица. О, да, поемахме достатъчно вода, за да стане изхвърлянето й задължителна и непрекъсната операция.
Опграфа — както вече навярно сте се досетили, това е оперативен график, но тази вечер би могло да значи и оптимистичен график — изискваше от нас да поддържаме максимална скорост на лодката през целия път до „Принцесата на Нантон“. Осемнадесет възла минус шестте на „Принцесата“ правеха час и половина за настигането й.
Разбира се, океанът не винаги ви сътрудничи. Точно сега например въпреки факта, че бях дал пълна газ на двигателя, едва правехме осем възла. Съгласно моя „Магелан“, „Принцесата“ се намираше на осемнадесет морски мили право на север от нас и плаваше с постоянни шест възла. Нетната сума на напредъка ни — искам да кажа, разстоянието за приближаване — представляваше жалките два възла в час.