Освен, разбира се, ако не ги спрем, докато слизат на брега. Помните ли принципите на специалните операции — зоната на уязвимост, относителното превъзходство и останалите лайна? Е, ако ударехме Ли — здравата — точно когато той и хората му са най-уязвими, нямаше да им позволим да получат относително превъзходство. Щяхме да победим, а те — да се провалят.
И кога са най-уязвими?
Точно когато стигаха на брега, ето кога. Но къде, мамицата им, щяха да го направят? Събрах бойците и описах проблема. Седнахме по индиански в кръг. Начертах грубо карта на острова на земята, като с камъчета указах скривалищата и пещерите с оборудването.
— Какво ни казва тази картина — ако изобщо говори нещо? — запитах. Изчаках за отговор. Но никой не се обади.
Накрая Пачия крак вдигна ръка. Сбръчка лице и дръпна долната си устна.
— Струва ми се, че тук силно играе случайността, шкипере. Според мен картината не ни казва нищо. — Замълча и отново подръпна устната си. След това продължи: — Но следите, които намерих — мисля, че именно те говорят ясно и високо. Следите ми казват, че Ли Чимен е донесъл всичко на острова от едно и също място.
Той взе щангата си и я заби там, където бях начертал южния нос на острова.
— Там — заяви той с положителност. — Там ще дойдат.
Кръглото лице на То Шо се извърна към Пачия крак:
— Откъде си толкова сигурен?
— Две неща. Първо, плажът там е само чакъл и камъни — без пясък. Значи като излизат от водата, оставят по-малко следи, а и по-лесно могат да ги прикрият. — Той погледна То Шо. — Ти не казваше ли, че вашите хора редовно прелитат със самолети E-2C над острова, за да проверяват дали китайците не правят разни номера?
То Шо кимна.
— Два полета дневно с „Хокай“ — в седем сутринта и три следобед. Като по часовник.
— Е, топлинните системи на тези самолети не могат да хванат нищо върху камъните. — Пачия крак поклати глава. — А и самолетът няма инфрачервено оборудване — не може да проследява. Не, оттук са дошли — завърши той и стисна голямата си като на булдог челюст.
Гризача го прекъсна:
— А кое беше второто бе, паток?
— Ами то потвърди убеждението ми. Следите от и към южния бряг бяха най-силно скритите. Единствено тази пътека е използвана многократно — имаше очевидни признаци.
Алигатора изсумтя.
— Очевидно? За кого? Мама му стара, паток, аз нищо не виждам — нито счупен храст или пък дори един-единствен отпечатък от крак.
Пачия крак се ухили.
— Може би не си гледал където трябва, гражданче.
Погледнах го и се възхитих. Има неща, на които можеш да научиш хората, но има и други, на които не можеш. Дюи Пачия крак беше ловец. Обикалял е из горите от четири или петгодишна възраст. И основните му следотърсачески умения, развити в горите и блатата по източното крайбрежие на Мериленд през детството му, щяха днес да ни опазят живи тук, в шибаното Южнокитайско море.
— Убеди ме — казах. Огледах се. — Е, какво чакаме, задници? Хайде на работа.
06:42. То Шо преведе думите на пилота на самолета E-2C на японската армия, докато аз го следях на минирадара на „Големия брат“. Самолетът се приближаваше достатъчно много, че да ме накара да се чувствам изнервен. Сложих пръсти в устата си и рязко изсвирих.
— Всички да скрият задниците си — самолетът ще прелети след десет минути и не искам да сме на открито, ако мине по-рано.
— Рано друг път. — То Шо продължаваше да се занимава с редицата детонатори, които сам беше решил да свърже. — Ние японците сме много пунктуални хора. Чу го по радиото, а и тази малка твоя черна кутия определи местонахождението му с точност до сто метра. Той каза, че няма да е тук по-рано от седем нула нула часа — и няма да дойде по-рано. Имаме още няколко минути.
— Хайде, Тош — мърдай.
— Виж, мистър Хуй, аз знам какво е за нас времето. Времето е почти божественост. На това ни учеха в „Нотр Дам“.
— Аз си мислех, че чистотата е почти божественост.
— И на това ни учеха. — Изправеният му среден пръст ми каза, че за него съм все още Ичибан.
— Виж какво — казах, — може би ще дойдат навреме, може и да закъснеят. Но не искам мистър Мърфи-сан да се такова с кармата ми точно днес. Отиваме да се скрием — веднага!
10:00. Мините във вътрешността на острова бяха нагласени до една. Пачия крак и Гризача поставиха една серия мини до скривалището с оръжие — за в случай че хората на Ли стигнеха дотам. Алигатора, Малката бира и Пик — който изпитваше адски болки, но каза, че ще бъде проклет, ако изпусне нещо от веселбата — обезвредиха пусковите установки така хитро, че китайците нямаше да се досетят, докато поставят ракетите и натиснат бутона „Пуск“. След това за всеки случай Пик минира и комуникационното оборудване. Докато си играеше с това, Нод, Дикарло, Бумеранга, То Шо и аз разстлахме (кърваво) червения килим, с който да посрещнем Ли Чимен, когато пристигне.