03:58. В света на търговското корабоплаване „Принцесата на Нантон“ не можеше да се смята за голям плавателен съд. Приличаше на обикновено корабче — навярно 75–80 метра на дължина и десетина метра в най-широката част. Става дума за водоизместимост от около 2100 тона.
Но от нашето място във водата ни изглеждаше като шибан бегемот. Приближихме се и се изравнихме с кораба. Нод стоеше на газта и здравата се стараеше да ни поддържа на едно ниво с тъмните стоманени плочи. Това е много по-трудно, отколкото може би изглежда. Намирате се в малка лодчица, която се бори с океана. Корабът също създава собствени течения — сложно съчетание, при което морето ви дърпа в една посока, а ударните вълни на кораба — в друга. Затова лодчицата ви се движи настрани, напред и назад едновременно.
Вие там. Да, вие — с дебелите очила, пластмасовата кутийка, предпазваща джоба на ризата от мастилото на химикалката16, и с ръка, размахана като шибано знаме във вятър, — вие казвате, че онова, което току-що ви описах, е невъзможно съгласно законите на физиката? Слушай, приятел, ако не си бил там, то С2 (виж го в речника) и продължавай да четеш.
Добрата новина беше, че имахме мощност да се движим с осемнадесет възла, така че плаването наравно с кораба не беше проблем. Да поддържаме лодката си по неотклонен курс обаче беше друга работа.
Навярно сега се питате как можехме да се доближим така нахално — в морето се виждахме идеално в края на краищата, а и моторът ни ревеше с пълна газ. Отговорът е, че корабите създават голям като, ъ-ъ, кораб шум. Турбините, които движат винтовете, реват. Самият кораб се люлее, охка и пъшка. А има и доста децибели околен шум: винтовете бият, носът цепи водата, вълните плискат и вятърът шуми. Всички тези елементи служеха като прикритие за приближаването ни.
Освен това намирахме се в малка, тъмна лодка. И честно казано, трудно е да видиш каквото и да е през нощта, особено в океана и особено ако часът е малко преди 04:00, когато повечето хора на борда спят, а будните не са във върховната си форма. За да ни видят, би трябвало те да се намират: 1 — точно където трябва в точно определен момент; 2 — да ни очакват; и 3 — да печелят шибана шестица от тотото. Схващате ли? Добре.
04:01. Вдигнах палци към Нод. Той приближи лодката под ниския парапет в средата на десния борд на кораба. Бумеранга и Пачия крак вдигнаха прътите с присъединени към тях стълби и опитаха да ги закачат на парапета. Това е по-трудно да се направи, отколкото да се опише, защото корабът се движеше в един ритъм, ние — в друг, а покрай кораба има течение със собствен накъсан пулс. За такава непрекъснато изменяща се верига от събития има технически термин от войната със специални методи. Той е навлизане в зоната, в която нещата са осрани без надежда за почистване. Влизането в тази зона може да бъде смъртоносно.
Вижте, когато парапетът се намираше достатъчно ниско за закачане, ние се намирахме прекалено високо, с около метър, за да се закачим. Когато пък бивахме както трябва, той се оказваше на метър по-високо от куките, защото корабът се люлееше по различни вълни от нашите.
Знаехте ли, че не можете да превземете кораб, ако не се качите на борда му? Е, точно сега научавах този основен факт на бойните действия. Махнах на Бумеранга и Пачия крак да се отдръпнат. Трябваха ми още деветдесет сантиметра височина.
Направих сигнал с палеца си на Пачия крак.
— Качвай се на раменете на Бумеранга и опитай оттам — ЗАКАЧАЙ ШИБАНАТА СТЪЛБА, ВЕДНАГА!
— Разбрано, капитане.
Пачия крак се покатери на предната опора за веслото, след това метна един крак върху рамото на Бумеранга.
— Хайде, приятел.
Бумеранга му помогна да възседне врата му. Това беше лесната част. Изправянето беше друга работа. Помните, че се люлеехме нагоре-надолу, навън-навътре и настрани. Люлеехме се и се накланяхме. Търкаляхме се и се повдигахме.
Разлюлян като шибан пияница, Бумеранга се изправи на крака точно когато лодката удари в една кофти вълна.
— Мамка му…
Падна настрани, като изхвърли Пачия крак назад по гъз, към кърмата. Двамата с Гадния едновременно се хвърлихме. Аз се закачих в стълбата — разцепих си устната, фраснах се по носа и не успях да хвана Пачия крак. Гадния го сграбчи за обувката точно когато се премяташе зад борда.