Обърнах се и в тръс прекосих билото на обсипания с камъни склон и слязох до водата. Бумеранга беше влязъл на шестдесет метра във водата, където имаше три метра до дъното. Опънал беше експлозивите си по протежение на петдесет метра по дъното, като внимателно заравяше всеки заряд, а после криеше кабелите между тях. Извиках му. Той се вдигна и започна да плува на едно място, като се отърси като куче, за да изтърси морската вода от косата си.
— Казвай, шефе на пичовете.
— Как е?
— Готов съм, но ми трябват още пет-десет минути. Искам да съм напълно сигурен, че не съм оставил следи.
— Хей, гайджин…
Извърнах се. То Шо стоеше на билото и махаше ръце. Аз изтичах към него.
— Адски близо са, Дик — сведе поглед към оборудването. — Бих казал, на пет-шест мили оттук.
Мамицата му — при качеството на съвременната оптика от това разстояние перископът на подводницата би ни хванал как се движим.
Може и да не бяхме готови, но онези идваха. Обърнах се и направих знак с ръка да съберем каруците в отбранителен кръг.
Бумеранга застана на едно място във водата с ръце на кръста.
— Бумеранг, мърдай.
— Но не съм приключил още, шефе на пичовете — извика той.
— Приключил си.
Дори от това разстояние, над тридесет метра, той разбра по лицето ми, че не го молех, а издавах заповед. Бързо заплува към брега.
Вкарах два пръста в устата си и рязко изсвирих. Останалите бойци дойдоха тичешком.
— Имаме си компания — казах.
Глава
21
19:55. Прекарахме остатъка от деня в очакване — без абсолютно никакъв признак от приближаването на Ли. Вижте, в това имаше известен смисъл. Когато легнете в засада, не се позволяват никакви помръдвания. Никакви почивки за кафе и разтягане на наболяващите мускули, и раздвижване на ставите, и всеобщо разкършване. По дяволите, дори няма кафе. Необходимо е да не мърдаш от мястото, където си се окопал. Стоиш навит като пружина — готов да ДЕЙСТВАШ.
Постигането на подобно пасивно и в същото време активно кинетично равновесие е много по-трудно, отколкото изглежда. Само стоенето в една поза за дълго време е трудно — хей, хей, хей — ти там. Да, оня с тъпото изражение, който тъкмо каза „глупости“. Ти отиди в гората или в парка и се скрий за шест-седем часа, без да се движиш, с лице, покрито с мазен камуфлажен крем, с униформа, подгизнала от пот и пикня. После се върни тук и ми кажи колко лесно е.
Защото не е лесно. Имаше и още. Казвал съм ви, че тези острови са необитаеми. Това не е съвсем вярно. Имах предвид, че тук нямаше хора. Но имаше повече от необходимия брой многокраки създания, повечето лазещи гадни варианти, като много от тях бяха оборудвани с остри мандибули и гадни жила, както и с неестествени умения да правят живота изключително неприятен.
Имаше и комари. Комари камикадзе. Големи, кафяви, настоятелни, упорити, агресивни, кръвосмучещи същества. От онези, дето влизат в ушите и ви хапят точно там, където не можете да бръкнете с пръст, за да ги разкарате. От онези, дето влизат в очите ви, заравят се под долния ви клепач и се въртят, докато почти ви ослепят.
На последно място, но със сигурност не по важност, стоеше дребният, но значителен въпрос за питейната вода — или по-точно, отсъствието й. Бяхме напъвали телата си. Между скачането, приземяването и работата на брега се потяхме като луди. Но носехме само две манерки вода на човек: два литра. Това не е много, когато се занимаваш с напрегнати дейности или работиш в условия на стрес. Не е много, когато стоиш на едно място почти цял ден и слънцето пече гърба ти и си облечен в черно. Човек може да издържи една седмица без храна, ако иска. Но водата определено е важен за живота фактор в боя — а ние нямахме достатъчно, за да изкараме още няколко часа.
Хрумна ми, че ако Ли заподозре нещо — както аз бих заподозрял в подобна ситуация, — можеше да постои край острова ден-два, за да провери отдалече как стоят нещата. Ако го направи, щяхме да се озовем в добре познатия лайнян поток sans гребло — или всякакви други неща, — когато реши да дойде.
Вечерният самолет E-2C отдавна беше дошъл и отминал и ние не бяхме се издали. Разбира се, въпреки че носехме радиоапарати, слушалки и микрофони за устните, бях заповядал радиомълчание — и два пъти проверих дали излъчвателите на всеки са изключени. Нямаше да издавам съществуването ни, като позволя на някой с подслушвателно оборудване да ни чуе как си говорим или пускаме сигнали.