Изтърколих трупа и с ръце започнах да си търся автомата, пистолета и ножа на жондуй San.
Един ослепителен лъч светлина проникна в тъмнината на пещерата.
— Ей, Дик — чу се гласът на То Шо зад лъча.
Опитах се да се вдигна на колене — но вместо това се претърколих на гръб. Шибаното бедро ме болеше адски.
— Тука, Тош.
Внимателно мина през пещерата, като огледа жондуите, за да провери дали са мъртви, преди да стигне до мен. След това ме огледа — включително кръвта по униформата ми.
— Порязал те е, а?
— Да, но не много зле, струва ми се.
— Дай да видя.
Започна да дърпа, бута и откача велкро, докато разкри раната.
— Е, поне не е срязал артерия — каза със загрижено лице. — Знаеш ли, оня отвън не носеше никакви комуникации.
Насочи лъча към двата трупа.
— А и тези двамата също, изглежда, не носят радио.
Завъртя прожектора и ме хвана как опипвам раната на бедрото си, плесна ме през ръцете и преди да реагирам, ме боцна със спринцовка против тетанус, която беше извадил от чантичката на кръста си. Измъкна втора спринцовка.
— Новокаин. Така ще можеш да стоиш на крака известно време.
Поклатих глава.
— Мога и без него. Искам да остана буден.
То Шо сви рамене.
— Както искаш, приятел.
— Знаеш колко обичам шибаната болка — колко жив ме кара да се чувствам.
Изправих се на колене, а след това станах, като внимателно премествах тежестта на тялото си върху ранения крак. О, да, мамицата му, болеше, но тази болка ми даваше предимство. Тя щеше да ми напомня защо сме тук: да отмъстим за убийството на Аликс Джоузеф и да направим шах и мат на Ли Чимен.
Но не болката, а волята ми трябваше да доминира в ситуацията. Концентрирах цялото си същество върху проблема, като оставих тялото си да поеме болката и да намали силата и натиска й върху мен. Колкото по-слаба ставаше болката — колкото повече съзнанието ми я контролираше, — толкова по-силен ставах аз. Когато я овладях, можех да стоя прав. Раздвижих врата и раменете си. Наместих колана си, докато се почувствах уравновесен, а после нагласих и униформата си, докато и тя застана както трябва.
Време беше да се връщам на работа.
— Нямат ли радиопредаватели?
— Не. — То Шо ми помогна да метна автомата на ремък. — Но оня жондуй отвън носеше тези неща.
Извади от джоба на униформата си една зелена пластмасова кутия с две тридесетинасантиметрови инфрачервени лампи.
— Ето как ще сигнализират на останалите да дойдат.
Кимнах. После пак погледнах кутията.
— Я да я видя пак.
Взех я и я разгледах в светлината на прожектора на То Шо.
— Я виж ти.
— Какво има.
— Американска е — зачислено от правителството на САЩ. — Нещо не се връзваше. — Я дай прожектора.
Взех го и разгледах първия от двата жондуйски трупа в пещерата. Не ми трябваше дълго време, за да видя каквото търсех, мамицата му.
— Посрани Боже!
— Какво намери?
— Нещо, което ти си пропуснал, Шерлок тесноооки.
То Шо приближи.
— Ну, доктор Уотсън?
— Виж им униформите — оборудването.
То Шо побутна трупа с крак. След това видя онова, което виждах аз.
— Наистина посрани Боже. — Клекна и започна да разглежда по-отблизо. — Не носят китайско оборудване.
— Бинго — казах. Опипах жилетката на жондуй San. — Жилетката е същата като на морските пехотинци от Англия.
Посочих пистолета на мъртвия китаец.
— „Берета“ — модел 92. За американската армия. — Претърколих трупа. — Френски плавници и очила. Германски колани.
Замълчах. Да видим другите.
Не ни трябваше много време, за да установим, че жондуй Yi и Er бяха също така многостранно оборудвани, както жондуй San.
Това не ти ли говори нещо, нежни читателю? На мен ми говори цели томове. Спомняш ли си как бях оборудвал хората при потопяването на „Принцесата на Нантон“? Точно така — никъде не пишеше с ярки неонови букви „Това оборудване принадлежи на служител от специалните части на Военноморските сили на Съединените американски щати“. Бях осигурил на гадната си тюленска ударна група същия модел британски жилетки като на тези жондуи плувци. Носехме стари източногермански муниции — те използваха чешки. Ние имахме френски дрехи и израелски шлемове от кевлар. Те носеха италиански дрехи, нямаха шлемове, но пък имаха японски ножове. Нито едно от видените до момента оръжия — италиански пистолети и белгийски автомати — нямаше видим сериен номер.