Е, основната причина за ползването на такова санирано оборудване е да се обърка врагът при тайни операции. Ако те очистят и тялото ти бъде намерено, използването на непроследими или различаващи се видове оборудване много затруднява определянето на страната, от която идеш. Затова, когато работя на черно, никога не нося ЗПСАЩ162 или произведено в Щатите оборудване, макар и да го предпочитам. Искам да кажа, че харесвам бойната жилетка на английските морски пехотинци. Добра е. Но онази, която правят в „Блекхоук Индъстрийз“ във Вирджиния Бийч е по-добра, по-трайна и тежи по-малко. Тя е разработена от тюлени за тюлени. Мога да продължавам още, но схващате картината.
Окей — напред към настоящето. Тук имаме трима командоси жондуи. Те не носят китайското армейско оборудване, с което обикновено оперират (помните, че видях какво използват обикновено на борда на „Принцесата на Нантон“), а смес от чуждестранно произведени неща.
Претърколих най-близкия до себе си труп и пребърках джобовете му.
— Претърси го за документи — казах на То Шо. — Мога да се обзаложа на сто долара, че няма да намерим нищо в тях.
Шест минути по-късно бях напълно сигурен, че Ли изпълнява неофициална операция. О, вероятно е била одобрена от китайското правителство или от негова част. Може би генерал-майор Жу Лифан е пуснал юздите на Ли по същия начин, както аз бях оставен да вилнея върху „Принцесата на Нантон“ от председателя Крокър. Възможно е зелената светлина да му е дадена и от самия министър на отбраната Чи.
Но независимо кой е одобрил тази операцийка, в свирепото си сърце знаех, че тази нощ Ли работи тайно. Тази мисъл ме накара да се усмихна — защото, ако той и хората му изчезнат в морето, никой нямаше да вдига дипломатическа пара за този факирски номер. Никаква.
Време за представлението. Обърнах се към То Шо и разклатих срещу него кутията с инфрачервените лампи.
— Е, според мен всичко е ясно — ти как мислиш?
Бойната гримаса на То Шо се разми в злосторна усмивка.
— Смятам, че е време за рокендрол и разстилане на червения килим за мистър Ли — отговори той.
Глава
22
22:35. Стоях на билото, частично скрит от растителността, вдигнах инфрачервената лампа и я включих. То Шо беше вдигнал една високо над главата си, аз държах другата. Стояхме там като шибани статуи на свободата три-четири минути. След това ги поставихме достатъчно високо на билото, за да служат като видими ориентири за пристигащата войска, и се хванахме на работа.
22:52. Моят монокуляр за нощно виждане с инфрачервен лъч беше насочен към морето, в посоката от която бяха дошли жондуите. Направен е от „Тексас инструментс“, ако се интересувате и искате да си поръчате, и има обхват малко над хиляда метра, макар че цел с големината на човек можете да доловите само от осемстотин метра.
Не трябваше да се притеснявам за цели с размерите на човек — забелязах надуваемите лодки, когато влязоха в диапазона на монокуляра. Четири. Плаваха бавно, неумолимо към точката на брега, която се намираше точно между двете инфрачервени лампи.
То Шо отново клечеше над „Големия брат“. Погледнах към него и свих рамене с протегнати напред ръце и обърнати нагоре длани.
— Има ли нещо?
Поклати глава.
— Или поддържат радиомълчание, или не носят радиооборудване.
Помислих си как „Тюлени-група Алфа“ се приближаваше към „Принцесата на Нантон“. Ние имахме радиотелефони, но аз бях накарал да ги изключат.
Върнах се на билото. Напомних на момчетата да не вдигат глава, за да остават под инфрачервения бинокъл на Ли. Аз ще гледам през оптичния прицел.
През монокуляра се ориентирах за разстоянието. Намираха се на шестстотин метра — движеха се тромаво, като се опитваха да поддържат права линия през напречните течения и водовъртежи, които отклоняваха лодките от курса им. Придвижването не ставаше по-лесно от тежестта на всяка от лодките: една ракета „Круз“ и един-двама-трима-четирима-пет-шест-седем мъже. Общо двадесет и осем души врагове. Аз можех да се справя с това. Сложих очилата за нощно виждане на земята. Високите облаци бяха отишли над морето. Сребърната луна осигуряваше минимална светлина и различавах лодките с невъоръжено око.