Изплюх кръв и праснах Гадния по рамото:
— Добре хващаш, заднико.
Гадния се ухили и потупа челото на Пачия крак под шапката „балаклава“.
— А, шкипере, свикнал съм с него. Толкова е готин и дребен — като шибан хамстер ми е.
Пачия крак цапардоса едрия тюлен достатъчно силно, за да му изкара сълзи.
— Да ти го благонавра много пъти — каза.
04:02. Нямаше време за приказки — тук бяхме уязвими и ако не се покатерехме бързо по проклетата стълба, щяхме да си имаме работа с мистър Мърфи. Пачия крак се изправи на раменете на Бумеранга. Закачи се за парапета на втория опит, закрепи куката и тръгна нагоре по стълбата. Алигатора и Пик го прикриваха с автоматите си.
Една от причините аз и хората ми да вдигаме много тежести е, че катеренето по пещерняшка стълба при качване на борда на кораб изисква огромна сила на торса. Самата стълба е направена от неръждаеми стоманени въжета със стъпала от титан. Люлее се като шибано махало и всяка стъпка нагоре носи болка. Катеренето по такава стълба е достатъчно трудно при тренировките. Но в боя, когато мъкнеш оръжие и други неща, наистина си е таковало майката.
Виждах колко се напряга Пачия крак с всеки болезнен сантиметър. Но не се спря. Кучият му син продължи, докато стигна догоре. Погледна към нас, видя, че го прикриваме, и се претърколи през парапета.
Това е най-уязвимият момент. Човекът отгоре е незащитен и ако някой от екипажа реши да излезе да изпуши една цигара, са възможни неприятности. Но веднъж и мистър Мърфи реши да си остане в каютата. Когато Пачия крак извади автомата си от калъфа, Бумеранга вече изтегляше дългото си тяло по стълбата.
Двама на палубата — все още не бяхме съвсем където трябва, но положението ни стана значително по-добро, отколкото преди деветдесет секунди. Пачия крак спусна едно въже и завързах за него втората стълба. Той я изтегли и я закачи към един отвор за оттичане на водата. Пик и Малката бира се покатериха — единият отиде напред, вторият — към кърмата. Вече разполагахме с известна огнева шибана мощ. След това тръгнахме двамата с Алигатора. Той държеше въжето, закачено към халката на носа на лодката.
Аз стиснах страничното въже, пъхнах крак на най-високото стъпало, което можех да достигна, и се изтеглих нагоре. Ах, да се уважа отзад! Адски болеше. На петото стъпало вече знаех, че съм по средата на едно много екзистенциално изживяване.
04:09. Нод, запъхтян и потен, се претърколи над парапета и се строполи. Позволих му няколко секунди, за да си поеме дъх. Докато се оправяше, погледнах към водата. На няколко метра под нас лодката подскачаше върху вълните.
04:10. Изоставахме с четиридесет и пет шибани минути от оперативния график в главата ми и затова беше шибано време да се хващаме за шибаната работа.
Дадох указания с ръце и се разделихме на две предварително съгласувани групи. Да, знам, както и вие, че носехме радиотелефони и до един имахме микрофони до устните си и слушалки, за да си общуваме тихо и безопасно. Но не трябва да използвате радиокомуникации, освен ако не се налага абсолютно много. Радиоапаратурата е особено податлива на Мърфи. Започва да пращи и пука в най-неподходящи моменти. Издава спонтанни писъци. И ако натиснете бутона за излъчване и в този момент сте близо до телевизор или друго радио, може да издадете местонахождението си или най-малкото присъствието си, защото излъчваният от вас сигнал изтича и се „копира“ в другия апарат. Ето защо според моя оперативен план щяхме да поддържаме радиомълчание до последната възможна минутка.
Окей. Гадния, Бумеранга, Малката бира и Пик — моят червен взвод — се насочиха назад, към кърмата, където се намираше стълбата към котелното. Знаеха пътя си наизуст, защото бяха изучавали подробни спътникови снимки. В същото време Алигатора, Пачия крак, Нод и аз — синият взвод — щяхме да превземем мостика.
Предстои напрегнато време, затова позволете тук да обясня някои неща за тактиката на качване на борда и неутрализиране. Първостепенната ви задача при всяка операция по качване на борда на кораб е да завладеете мостика. Ако контролирате него, значи контролирате целия кораб. Бутонът за аварийно спиране винаги се намира там, което означава, че можете да го спрете абсошибанолютно напълно. По принцип капитанската каюта е наблизо. Наблизо е и комуникационният център, радарната зала и често пъти — офицерските каюти.
Това е положителната страна. Отрицателната е, че на мостика може би ще има повече екшън, отколкото на всяко друго място в кораба, дори и по това време. Настоящият оперативен наръчник на Военноморското командване за онова, което ние си наричаме ПЗКБ/В, а то значи Претърсване и Завладяване при Качване на Борда на потенциално Враждебни палуби, изисква минимум четирима стрелци и двама за подкрепа при щурмуването на мостика и на най-малките кораби. По принцип щурмовата група работи с осем души и най-малко една група снайперисти в хеликоптер.