Рой Боъм казваше, че когато оперирал във Виетнам, винаги знаел къде е мистър Чарли, защото мистър Виктор Чарли използваше с храната си пиос тат, сос от ферментирали рибени глави.
— Надушвах шибания враг — казваше Рой.
Тук изживях същото, което казваше той. Челният дозор отмина. След двадесетсекундна пауза го последваха още жондуи — нямаше как да разбера колко точно са, но като преброих (или се опитах да преброя) стъпките, реших, че са осем или девет. Нещата отново затихнаха. Лежахме на местата си цял час, както ми се струваше, но не беше повече от минута. И тогава — невероятно — дочух два гласа по същия път, по който тъкмо преминаха другите. Като се приближиха, разбрах, че спорят sotto voce164. Говореха на китайски и затова не можех да разбера какво, по дяволите, си казваха. Но единият беше очевидно жалостив — скимтящ и оплакващ се. А другият — остър, напрегнат, стегнат и гневен. Само веднъж преди бях чувал този силен глас, но плътният му тон и нехарактерно богатият тембър останаха в съзнанието ми. Гласът принадлежеше на Ли Чимен.
Гневният глас възкликна рязко и настъпи тишина. Хленчещият понечи да каже нещо. Прекъсна го непогрешимият звук от длан, удряща буза, и същото гневно възклицание, нашепнато тихо. Човек не трябва да има докторат по китайски — аз със сигурност нямам, — за да разбере, че воинският инстинкт на Ли се беше задействал, доловил присъствието ни и ТОЧНО СЕГА настояваше за тишина.
Чу се приглушен звук от нещо, което пада на земята на шест метра вляво от мен. След това настъпи абсошибанолютна тишина.
Многобройни са елементите, които тук могат да бъдат класифицирани като ФО — фактори за осирането. Нод, Бумеранга и аз се простирахме в редица. Не бяхме имали достатъчно време, за да се нагласим в положение за засада — искам да кажа, да се изправим срещу врага така, че да имаме припокриващи се огневи полета. Разтеглени бяхме на разстояние от десетина до тридесетина метра — нямах представа колко точно е разстоянието — и бяхме позволили на вражеските сили да ни подминат.
И тогава, в едно от онези чудесни воински проникновения видях в съзнанието си обрамчения стих в офиса на Бентли Брендъл в Белия дом. Спомняте си го. Какво? Казвате, че не си го спомняте? Мама му стара, я по-добре изкарайте един курс по запаметяване при четене, преди да излезе следващата ми книга. Добре, ето го:
Легнал на хълбок, измъкнах много леко две от минигранатите си от джоба, тихо изтеглих щифтчетата и хвърлих шибаните бомби с всички сили. Изпратих една далеч зад позициите на Ли. Другата метнах в посоката, която бяха поели жондуите, като се надявах тя да падне близо до групата или в центъра й.
Първата експлозия очевидно ги изненада. Разбрах това, защото един от тях се паникьоса и изпразни целия си шибан пълнител. Видях високо над себе си трасиращи куршуми далеч от дясната ми страна.
Мамка ви жондуйска. Току-що посочихте на Бумеранга и Нод точното си положение. Дочух още гранати, последвани от непогрешимото тракане на MP-5 и разбрах, че моите весели убийци-мародери работят по случая. Онези жондуи щяха да станат жон чоп-суи165.
Втората експлозия — може би секунда и половина след първата — изненада Ли Чимен. Разбрах това, защото той се приведе и се претърколи към мен.
Лош ход, Ли. Сега знаех точно къде е той. Бутнах автомата си на гърба, вдигнах се, плъзнах се наляво и го хванах изотзад, с ръка около врата му, за да му спра въздуха, докато лявата ми ръка се опитваше да го задържи.
Нямаше да стане. Ли се претърколи достатъчно далеч, за да си осигури малко място — не му трябваше много, — в който момент използва цевта на своя автомат „Щайер“, за да ме ръгне в слънчевия сплит.
Да, коремът ми е твърд като дъска за пране, защото всеки ден без изключение правя сто коремни преси. Но дъска или не, нека ви ръгнат с пълна сила, яката, в слънчевия сплит със стоманена цев — гаранцияко ви дупе — ще ви се стори сякаш са ви проболи с шиш за лед, блъскан от шибан десеткилограмов чук. Предвид физическото състояние на ситуацията, тялото ми се преви надве, ръката ми се освободи и лакътят ми освободи врата му. Почувствах шибания удар чак до миглите си. Ли се изви, измъкна се, смени посоката, опита се да застане с лице към мен от два метра — и тогава разбра точно кой е този свиреп кръглоок.
165
Китайско ястие, създадено в САЩ. Съдържа месо, бобени кълнове и т.н., задушено и сервирано с ориз. — Б.пр.