Предпазливо се изкачихме напред по откритата палуба към стълбата, която знаех от същите спътникови снимки, че води към коридор малко встрани от мостика — в зоната на mo-sin-tin-shang. На китайски mo-sin-tin-shang значи радист17.
Хората от комуникационното разузнаване в Агенция безименна ми бяха осигурили добри, но непълни сведения. Това ще рече, че знаех в кой коридор трябва да се намирам, за да неутрализирам радиста, но не и точно в коя каюта работеше той.
04:12. Качваме се по стълбата. В горната й част имаше две врати една до друга. Избрах си най-далечната — тази най-близо до мостика, — протегнах ръка и опитах дръжката. Не беше заключена. Бавно вдигнах лостчето на предпазителя, освободих го и влязох.
Лампите бяха слаби, но виждах шест дървени врати с жалузи по тесния, жълт като повръщано коридор. За разлика от чистия бриз навън въздухът в коридора беше застоял. Сбръчках нос и поех дъх. Неприятният меланж представляваше зловонна смес от цигарен дим, пот, чесън, немити тела и китайска нечистотия. Очевидно екипажът не отделяше много време за почистване на помещенията — или на себе си.
Придвижвахме се бавно и хладнокръвно. Аз водех с готов за стрелба пистолет със заглушител, с пръст върху предпазителя на спусъка. Зад дясното си рамо усещах автомата на Нод. Неговото огнево поле допълваше моето и пазеше левия ми фланг. Зад него предпазливо пристъпваше Пачия крак, който се оглеждаше надясно-наляво, наляво-надясно, с готов за стрелба пистолет и с пушка за разбиване на врати в подобен на колчан за стрели калъф на гърба. Шепард Алигатора беше накрая и гърбът му почти опираше в този на Пачия крак.
По дяволите, това щеше да ни отклони още повече от графика. Сигнализирах с ръце на Алигатора и Пачия крак да се заемат с шестте каюти, докато двамата с Нод продължим напред. Главата на Алигатора се поклати нагоре и надолу веднъж, а Пачия крак вдигна палец и двамата с Нод тръгнахме.
Не, идеята да разделя групата си на две не беше добра. Но познайте какво — в момента нямах избор. Спътниковите снимки показваха, че бандата ми от осем души трябваше да застане срещу три дузини или повече китайци. А от опит знаех, че спътниците не винаги дават точна картина, като се стигне до броене на персонала. В края на краищата те не могат да съберат екипажа на палубата за обща снимка. Правят серия изображения за период от време и след това късопишковците от разузнаването, които твърдят, че знаят как се гадае по черва от гълъб, ми казват какво смятат, че виждат.
Значи ми казваш тридесет и шестима, мистър разузнавател, но аз ще ти кажа, че ще добавя още 20 процента, пък и няколко десети към гаданието ти. Според мен съотношението беше най-малко петима към един. Това значеше, че всеки от хората ми и аз ще трябва да носим собствен дял от тежестта на операцията, плюс допълнително тежката ТСЛ на това съотношение. А ТСЛ, както вероятно се досещате, означава Торба С Лайна.
Е, нещата не бяха чак толкова лоши, колкото може би изглеждаха. Общият правилник за прочистване на корабни каюти — за него споменах преди няколко параграфа — беше написан за екипи от по двама, а не четирима или шестима. Защо? Защото с изключение на зоните като мостика, каюткомпанията, кухнята и котелното повечето от помещенията на кораба са малки. Опитайте да вкарате четирима или шестима души едновременно в някое от тях, и вероятно ще завършите с прострелване на собствения си приятел.
Това беше от положителната страна. Отрицателната се състоеше в това, че трябваше да се разправяме с всяка каюта по пътя си към мостика, защото не исках никой да се промъкне по петите ни. Това е принципно правило за всички тактически групи: никога не оставяйте непрочистена зона зад себе си. Може това да отнеме повече време, но хората ви остават живи.
04:13. Краят на коридора представляваше Т или Г-образно разклонение, но не можеше да се каже оттук. Всъщност това нямаше значение — сега имахме твърде много работа.
Поех по лявата страна, за да виждам напред, и завих така, че да се предпазвам. Погледнах — коридорът нямаше изход. Никакви врати. Никакви люкове. Никакви други коридори.
17
Да, знам, че не използвам официално одобрената фонетична азбука