Нищо. Ударникът удари, но не последва изстрел. Звукът от това безплодно щракане отекна в ушите ми по-силно от шибана експлозия на зашеметяваща граната.
Да ме таковат отзад! Дръпнах и пуснах затвора, както съм го правил хиляди пъти на учение. Един неизстрелян патрон излетя — друг влезе в цевта и затворът го довкара. Натиснах спусъка. Щрак.
Гледах как операторът в койката оперира на бързи обороти. Разбра, че съм обречен да вървя на майната си, и очевидно пожела да допринесе за това. Пуснах пистолета и се хвърлих към него — хоризонтален плонж с пълна сила, който ме пренесе през оставащите два метра от каютата, — за да го ударя през гърлото, да го смълча и да не му дам да стигне това, което толкова силно желаеше.
Успях да стисна мистър Оператор (в края на краищата в подобни ситуации трябва да сте на малки имена) за адамовата ябълка — викът му за помощ заглъхна в безмълвно преглъщане, — но той използва инерцията ми, за да ме засили — прас, бум, тряс — напред със словашката ми тиква в изтакованата стена.
Какви звезди видях само — като на Четвърти юли18, Нова година и Деня на коронацията наведнъж. Главата ми думкаше като проклетите камбани на черквата „Свети Петър“. Очите ми се бяха събрали от болката от внезапното, травмиращо смачкване на врата, като става дума за моя, а не неговия врат.
Тоя тип трябва не само да беше изучавал бойните изкуства, но и бе чел старото копеле Сун Дзъ, защото следваше съвета му, който гласи: когато врагът ти е слаб, стани силен.
Първо посегна с нокти към очите ми. Пратих болката във врата на майната й и отметнах глава. Пропусна. Но все пак издраска лицето ми доста зле. След това започна да сваля шапката от главата ми, смъкна я наполовина, нави я около дланите си и се опита да я стисне около гърлото ми като примка — несъмнено, за да спре кръвта от сцепената ми устна и издраното ми лице.
Когато мистър Оп разбра, че не прави нищо, или след като успях да забия коляно в топките му достатъчно силно, за да се задави, понечи да откъсне дясното ми ухо със зъби, докато опитваше да разположи коварните (или косматите, както си изберете) си ориенталски ръце около дръжката на — да, сега я виждах — една неприятно изглеждаща кама, завряна в пружината на леглото над него.
Не обичам камите, освен ако не съм аз този, дето ги размахва. Затова беше време да променя нещата. Вижте, аз съм едър и тежах с тридесет-четиридесет кила повече от мистър Оп. Но тъй като се търкаляхме в една доста ограничена зона — или по-точно неговото легло, което навярно имаше размери два метра на тридесет и пет сантиметра, а и той беше упорит дребен гризач, — то предимството беше негово. Плюс това с всяко извиване, мръдване и усилие се доближаваше все повече до проклетия свинеколяч.
О, налагаше се да се погрижа и за шума. Честно казано, трябваше не само да убия това копеле, но да го направя тихо, без да му позволя да вдига повече шум.
Време е да стана сериозен. Обвих крака и ръце около него и се изтърколих от леглото, като паднах отгоре му с цялата си тежест. Това свърши две неща. Първо, отдалечи го от оръжието му. Второ, изкара му въздуха за достатъчно време, да мога да вкарам левия си лакът под врата му и да опитам да му смачкам гръкляна.
Мистър Оп се опита да се освободи, но губеше сила, а аз се засилвах. Откровено казано, това се дължеше донякъде на размерите ми, донякъде на диетата и донякъде на факта, че исках да го Опна повече, отколкото той мен. С други думи, всичко опираше до водолазка жабарска решимост.
Посегнах с дясната ръка за ножа си. Измъкнах го от ножницата и го вдигнах. Той се опита да го отблъсне, но аз лежах отгоре му и стисках ръцете му. С удар заврях острието точно под гръдния му кош и с въртеливо движение започнах да режа нагоре към дробовете и сърцето, докато оня спря да се противи.
Изтърколих се от него. Хванах главата му в ръце и рязко я извих, за да му прекърша врата — просто за да съм сигурен, че няма да стане.
Изправих се на ръце и колене, потен и без дъх. Но нямаше време за почивка. Оставаше още много работа. Намирах се в шибаната радиокабина, а имах да оправям и целия мостик, по дяволите.
Първо трябваше да извадя от действие комуникационното оборудване. Изтичах до него и го огледах бързо. Обичайните идиотщини за връзка с брега. О, надписите бяха на китайски, но оборудването е универсално.
Имаше и други неща, каквито обикновено не се срещат на търговските кораби — като обезопасения срещу подслушване факс, военния модел приемник за спътникова комуникация и ултрависокочестотния комуникационен апарат.