Извадих ги от строя до един. Срязах и всички жици в стаята. След това внимателно излязох в коридора. След като свършех останалата си работа, щях да се върна тук и да събера всички документи, дневници, папки и други разни материали.
04:15. Нод не се виждаше никакъв — и всички врати на коридора бяха затворени. Приближих се до най-близката, открехнах я и надникнах вътре. Едно облечено в тениска и гащи тяло лежеше проснато по лице на леглото. Добре групираните дупки от куршуми в тялото му показваха, че няма да се събуди. Втори труп също с толкова малка група попадения посред гръдния кош ме гледаше с неразбиращи очи от бюрото, и леко затворих вратата, впечатлен от работата на Нод. Стана ми приятно да разбера, че ходи на стрелбището19.
Бях стигнал до късата част на Г-образния коридор, когато лицето на Шепард Алигатора се появи иззад ъгъла.
Сигнализира с ръце — левият му палец и показалец направиха кръг. Това означаваше, че всичко е супер, освен ако не беше бразилец, в който случай би значело, че съм задник.
Реших да приема американското тълкование. Нод безшумно се появи зад мен. Много тихо го прави — като призрак.
— Колко убити? — раздвижих беззвучно устни.
Алигатора ми показа осем пръста. Нод — четири. Това означаваше, че до момента сме оправили петнадесет. Оставаха още тридесетина.
Обърсах кръвта от лицето си, отново нагласих шапката, напъхах нов пълнител в пистолета си и тихо вкарах в цевта патрон, който се надявах да не е опипван, обарван или по друг начин разстроен от някой член на клана Мърфи.
04:16. Някъде откъм кърмата се чу стрелба, когато прочистихме последните коридори, преди да излезем на мостика. Окей, дами и госпожи, така свършва потайната част на нашето представление. Време беше да преминем на пълен автоматичен наказателен рок и шибан рол.
Вече нямаше нужда от радиомълчание. Натиснах бутона за излъчване на радиотелефона си.
— Ситуация?
Гласът на Бумеранга се върна веднага:
— Малка оживена схватка, шефе на пичовете.
— Къде?
— Най-предната част на котелното.
Мамка му.
— Кофти ли е? Има ли убити?
Пауза.
— Ъ-ъ. Всички сме добре. Очистихме шестима от тях, защото започнаха да отвръщат на стрелбата. Ще се позабавим малко.
Това беше лоша новина. След котелното, Гадния, Бумеранга, Малката бира и Пик трябваше да се разправят с охранителния контингент, каютите на екипажа и столовата. Да, знам, че задачата им беше трудна. Да, знам, че в нормални обстоятелства биха изпратили пълен взвод от шестнадесет души. Но разбирате ли, има моменти, когато трябва да действате под пълна пара с онова, което имате. И сега беше точно така, а и тези четирима стрелци бих противопоставил на всеки пълен проклет взвод тюлени по всяко време, където и да е, навсякъде. Неволно се присвих, когато в слушалката отекна стрелба.
— Какво става, Бумеранг?
Копелето му мръсно даже се засмя:
— Ало, шефе на пичовете, още ми се говори с тебе, ама става напечено. Трябва да си поиграем с тези задници.
Да, и на мен ми предстоеше доста работа. Махнах към Нод, Пачия крак и Алигатора:
— Да тръгваме.
Сега не беше време за изтънчени обноски. Между нас и люка на мостика имаше три врати. Те бяха от метал, не дърво. Плътни, не с жалузи. И всяка с по един ред китайски надписи, щамповани върху правоъгълна плочка над горния праг. Очевидно не служеха за ежедневно обитаване, а за важни персони или нещо такова.
Ритнах първата навътре. Тъмна стая, две маси и осем или девет стола — до стената черна дъска с надпис на китайски. Прокарах из стаята бойния прожектор от 110 свещи върху пистолета си и огледах преградите, ъглите и пода. Чисто.
Докато търсех зад ВНЕ — това е Врата Номер Едно, но всички вие, почитателите, навярно вече го знаете, — Нод и Пачия крак удариха втората врата, а Алигатора се насочи към третата. Като излязох от моята, видях как залп автоматична стрелба събори Алигатора. Той изхвръкна назад, а куршумите пробиваха металната врата. Падна със злокобен глух звук на пода.
Отидох до него, хванах го за яката на жилетката и го измъкнах от прекия огън. Втори залп от изстрели премина през вратата на каютата и се метнах върху него, когато рикоширалите куршуми се разхвърчаха нагоре-надолу из коридора — не исках да получава повече рани.
— Окей съм, шкипере.
19
Е, това може да ви изглежда безчувствено. Но различните хора гледат на нещата различно. Спомням си, че срещнах стария си приятел Бърт Хикман, снайперист от морската пехота, експерт по малокалибрено оръжие и международно признат стрелец по панички, в деня, когато група фундаменталистки поръчкови убийци бяха гръмнали египетския президент Ануар ел-Садат. Помните, че това беше станало, докато Садат наблюдавал парада в Кайро в чест на Октомврийската война. Тичах към гимнастическия салон, за да изпусна малко пара. Бърт се връщаше от дневната си тренировка. Разминахме се в тръс.
— Какво мислиш за Садат? — попитах, като учудено поклатих глава.
— Страхотно попадение, страхотно — отговори Бърт, без да спира.