Алигатора се обърна настрани, за да се освободи от мен.
— Не мърдай.
Натиснах го и прокарах ръце по него, докато се уверих, че няма рани и кръв. Изтърколих се от него и го изправих на крака. Трети залп излетя през вратата и го накара да се просне по корем.
— Мамка му, това копеле отново ме изненада. — Той се изправи на колене и вдигна оръжието си. — Мога да се оправя с това, шкипере, ти продължавай.
В никакъв случай. Вътре имаше повече от един човек. Усещах го по стрелбата. Освен това исках моите си хора цели, а и не ми се щеше никакви кофти копелета да се мъкнат по петите ми. Освен това тия задници много искаха да ни държат настрани от каютата си. Даже и в разгара на битката ми стана интересно какво ли има вътре. Посочих вратата.
— Пачи крак.
— Да?
Посочих колчана на гърба му.
— Пръсни вратата, мамицата й.
Пачия крак издърпа пушката — срязан „Ремингтън 870P Магнум“ с тридесет и три сантиметрова цев и вградено дистанционно устройство. Заредена беше с пет патрона „Def-Tec Нокаут“. Нокаутите ги правят от цинк на прах — при контакт се разпръсва. Но преди това шибаният материал разпръсва и най-здравите брави, панти или армирани резета.
Пачия крак изтича вдясно от вратата, като внимателно изпълзя под дупките от куршумите, за да не го забележат. Аз стоях доста далеч от лявата страна на касата, защитен от тежката преграда. Извадих осколъчна граната от жилетката си, изтеглих щифта и стиснах лостчето здраво, а после кимнах еднократно на Пачия крак.
Той сложи върха на дистанционното устройство между дръжката на вратата и бравата и дръпна спусъка. Праааас — металът се огъна, но вратата остана на шибаното си място.
Отговориха на експлозията с нов залп. Мамка му — през вратата излезе дълъг автоматичен откос и куршумите заотскачаха около металната преграда като в някаква проклета електронна игра, и ни принудиха отново да легнем. Отметнах остро парче покрито с мед олово от бойната си жилетка. Видях, че нещо е прорязало найлоновата материя на тактическия ми кобур. Мамка му. Но успях да прецакам мистър Мърфи, защото не загубих контрол над гранатата.
Възхищението ми беше прекъснато от писъка на Пачия крак:
— О, дяволите да го вземат…
Погледнах го. Улучен беше от два рикошета. Един го беше рязнал под лакътя. Другия — преминал през бузата му като скалпел. Кофтито на куршумите е, че като се ударят в метал, се сплескват и стават много остри, особено ако са с медно покритие. Причиняват неприятни рани.
Очевидно той не беше съвсем зле. Защото макар и да кървеше, насочи отново пушката и гръмна още веднъж. Този път усетих, че вратата мърда, и я ритнах — отворила се беше десетина сантиметра и изтърколих гранатата вътре — достатъчно силно, надявах се, че да отскочи от стената и да попадне в центъра на помещението.
Въпреки вратата и металната стена, шибаната ударна вълна беше достатъчно силна, за да ни разтърси и да изпрати осколки в коридора. Надявах се да е подействала по-силно на задниците вътре.
Време беше да проверим сами. Алигатора ритна вратата. Тя се отвори широко. Стреляйки от коляно, изпрати дълъг откос от дясно на ляво в гъстия дим.
Не последва отговор.
Той включи прожектора. Ярката бяла светлина се отрази от непрогледния дим, оцветен в сиво, жълто като горчица и черно. Когато се поразсея, забелязах едно тяло. То носеше китайския вариант на бойна униформа и противокуршумна жилетка. Жилетките обаче не пазят много срещу осколочните гранати в тесни каюти с метални стени. До трупа лежеше смачкан автомат „Калашников“ — и той беше претърпял силен удар от гранатата. Друго тяло, също в бойна униформа с автоматичен пистолет в безжизнената си ръка, лежеше проснато до първото.
Не забелязвах движение. Но трябваше да съм сигурен, че никой не се преструва. Предпазливо влязох и се приближих с насочен пистолет. Ритнах оръжията настрани от труповете. След това огледах ъглите на стаята с прожектора. Нещо влезе в лъча и пръстът ми се сви около спусъка. Отпусна се, когато видя още две тела. Те лежаха отчасти закрити от малко дървено бюро. Приближих, изритах пистолетите от безжизнените им длани, а после направих необходимото, за да съм сигурен, че са мъртви.
Сега насочих вниманието си към онова, което всички тези трупове толкова отчаяно бранеха от нас. Тук имаше огромна огнеупорна каса за документи, два метра висока, метър широка и метър дълбока, с брава с шифър, заварена с метални шини към преградата в далечния край на стаята, точно до едно от двете неоправени единични легла с метални табли.