Навярно това представляваше стаята с разузнавателна информация или пък тук живееше политкомандирът. Както и да е, сега нямаше време за губене. Прикритието ни беше напълно разрушено, както казват онези в сините униформи от полицейското управление на Ню Йорк, което значи, че загубихме тактическото преимущество и се налагаше да бутаме останалата част от мисията срещу целия противник наведнъж. Натиснах бутона за излъчване:
— Да тръгваме, трябва да стигнем на мостика.
Е, Дики виждаше, че тази сутрин ще е дълга и шибана.
Глава
3
Завладяхме кораба в 04:53, включихме автопилота и намалихме скоростта на „Принцесата“ на пет бавни възла. Екипажът се оказа от тридесет и осем души, включително охранителната част от шест жондуи, които всъщност бяха жондръвници. Въпреки че имаха най-доброто оборудване, произвеждано в Китай — от противокуршумните жилетки до пистолетите и негорящите униформи, също произведени там, — нямаха волята да се бият. Освен това бяхме ги изненадали напълно, а те не се оказаха добре обучени за реагиране в критични ситуации. Екипажът на кораба понесе предвидените 100 процента смъртност. Моите рани бяха далеч по-леки. Пачия крак щеше да се нуждае от осем или девет шева в месестата част под лакътя на лявата си ръка. Малката бира загуби върха на един пръст — никаква представа нямаше къде, но шибаната му ръкавица подгизваше от кръв и никога вече нямаше да може да ми казва, че съм номер едно със среден пръст. Отсега щеше да показва само, че съм номер две-трети.
Увихме раната колкото можахме по-добре и му казах, че новата му задача при ексфилтрирането ни е да се прави на приятелче. Но не наше, а на акулите.
Аз ли? Аз бях с обичайните след схватка рани и натъртвания, но нямаше нищо, което да не може да се оправи мигновено с два обикновени аспирина, здравословна порция джин „Бомбай сапфир“ и накисване между двойка топли бедра. А, да — Гадния беше успял да си навехне глезена, като слизал по стълбата в котелното. Питате какво е станало? Мигновена болка, какво. Сложихме му шина от една метална лавица, надеждно я превързахме и му дадохме радиопозивната Гръндъл Накуцващия.
Изпратих Накуцващия, Алигатора, Пачия крак, Малката бира, Пик и Бумеранга в трюма, за да проверят товара и да разположат взривните заряди. Нод Дикарло, чийто стаж включва големи дози тайна работа в шпионски операции из живописни места като Панама, Ирак, Ливан и Босна, дойде с мен за търсенето на разузнавателни данни. Измъкнах един от двата водонепропускаеми сака в жилетката си. Еди измъкна един от своята.
Така, както човек забелязва за първи път някои неща, след като ги е гледал цял живот, открих, че саковете са правени в Китай. Е, това какво е, поетична или иронична справедливост?
Започнахме от мостика: дневника на „Принцесата на Нантон“, схемата на радиочестотите, главната навигационна и пълен комплект други карти — всичко отиде в сака. Когато очистихме каютата на капитана и минахме през тази на старшия машинист, Нод започна да ръмжи.
— Да, но не, сър, вече имаме два пълни сака.
И натъртваше на „сър“ — казваше го така, сякаш ме нарича псе20.
Два пълни сака ли? Да — навярно бяхме събрали петдесетина кила хартия, документи и разни други неща. Може би взехме твърде много. Искам да кажа, че дори свалих етикетите от дрехите на труповете на жондуите. Но не е лесно, когато не разбираш езика, а и нямаше да можем да дойдем пак там, където „Принцесата“ отиваше. Освен това предпочитам да свърша работата си докрай, а не да събера частична информация.
Горд като Черната брада21 или Дългия Джон Силвър22 с плячката си, оставих Нод да се оправя с каютата на втория помощник, столовата и радиокабината, извадих втория сак от жилетката си и се отправих към каютата с голямата каса. Труповете там не съдържаха нищо интересно за мен освен личните карти и портфейлите. Забелязах, че всеки от тях има малка синя татуировка на зъл дракон, увил се около котва. Това го носеха на обратната страна на дланите си в мястото на събиране на палеца и показалеца. Направих снимки на татуировките, за да ги добавя към архива си. Китайските офицери — овцифери бяха, познах ги, приятелче, по дрехите, — нямаха документи. Нямаха нищо и в портфейлите си освен китайска, корейска и японска валута заедно с пачки сингапурски петдесетдоларови банкноти. И нищо друго в джобовете им освен:
1. една мокра (ъъх) кърпичка;
2. две химикалки;
21
Едуард Тийч, наричан също Черната брада (? — 22.XI.1718), един от най-известните пирати в историята, превърнал се в значителна фигура на американския фолклор. — Б.пр.