3. два пакета цигари „Марлборо“ и две евтини газови запалки.
Но и двамата нямаха лични карти. Нито пък портфейлите им съдържаха шофьорски книжки или други официални документи за самоличност, каквито обикновено се срещат в портфейлите на военните или държавните служители. Това ме направи мнителен. Хората в униформа, особено офицерите, винаги носят документи, за да показват кои са, кой трябва да им козирува и къде могат да идат и къде — не. Отсъствието на лични карти и други документи ми подсказа, че са на тайна мисия. Направих им снимки с дигиталния фотоапарат. Ще пуснем изображенията в компютъра на Армейското разузнаване и ще видим дали ще възбудят нечий интерес.
Огледах каютата сантиметър по сантиметър. В гардеробите имаше комплект униформи от тези, дето не се мачкат, два цивилни панталона, евтини колани и допълнителни ризи от изкуствена материя. В обувките не се виждаше нищо. В гардеробите нямаше скрити отделения — прокарах внимателно пръсти навсякъде по стените и ъглите. Имаше и две куфарчета от изкуствена кожа. Изсипах ги. От единия изпадна смачкана бележка с китайски (японски? корейски?) йероглифи. Замина в сака. Другата съдържаше подробни карти на градове като Пусан, Джакарта и Сингапур. Разгънах всяка една и потърсих обозначения. Факт е, приятели, че дори и най-интелигентният офицер от разузнаването понякога обозначава непознат град като мястото на предстояща тайна операция, с което дава на хора като мен голямо предимство при нагласяването на засада за лов и убиване на повече от нормалната дажба лоши типове. Картите може и да бяха добре използвани, което късче информация се издаваше от накъсаните ръбове на сгъвките, но нямаше никакви обозначения. Въпреки това заминаха в сака.
Не намерих нищо под тънките, неравни дюшеци (нито пък вътре в тях). Бюрото беше чисто. Проверих под проснатия върху него линолеум. Nada. Прегледах единственото чекмедже и открих половин дузина корейски списания с мадами, две добре използвани списания „Плейбой“ и няколко компютърни разпечатки на китайски. Разпечатките отидоха в сака.
Очевидно всичко важно се намираше в касата. Ако помощник-машинист първи клас Стиви Уондър беше с нас на тази мисия, щеше да се позабавлява с нея. Но тъполикият бивш морски пехотинец отсъстваше. Остана във Вашингтон, за да си вземе изпита за старшини. Провеждат го само веднъж в годината в тези времена на съкращаване на щата и ограничени възможности за повишение. И въпреки че не беше учил за изпита — много зает бе да ми помага в Близкия изток, за да може да се занимава сериозно с четене, — не можех да му позволя да дойде с мен да си играе на стрелба и плячкосване, защото трябваше да превърне един голям молив „Хаш 2“ в малко като фас парченце, задрасквайки верните отговори на въпросите от тестовете и да получи доста закъснялото повишение в клас E-7.
Хей, Военноморските сили може и да не стоплят, но имат нужда от старшини като детето-чудо Уондър и аз исках повишението му. Затова той остана там, а аз — тук и гледах проклетата сива стоманена каса, която трябваше да отворя и смачкам като li’tzou, както наричат орехите на този плавателен съд.
Внимателно я огледах с прожектора си. Не е редно да си играете с нещо, което може да е минирано, а ако тази каса беше моя, щях да съм я минирал.
Но пък не всички са като мен. И не виждах нищо страшно, мръсно и гаднярски гадно наоколо.
Ето защо предприех методичен оглед ОДД — от горе до долу. Бравата изглеждаше проста като за градинска порта — военен модел с шифър, сещате се де, дето се отварят така: „четири пъти след нулата, до тридесет и две, след това три пъти наляво до осемнадесет, след това два пъти надясно до петдесет и девет и после наляво до нула, и Сезам се отваря“.
ВСБШ — въпросната секретна брава с шифър — беше монтирана на планка с размери към двадесет квадратни сантиметра. Вляво от ВСБШ имаше една-единствена дръжка, задействаща резетата след освобождаване на блокиращите щифтове. Самата врата влизаше леко навътре в тялото на касата. Между вратата и касата се виждаше огнеустойчив уплътнител.
Едно време такава касичка се разбиваше чрез игра с шифъра — слушане със стетоскоп или електронно подслушвателно устройство, докато щифтовете падат uno след uno23. Но това изисква време — и чувствителност. А време и чувствителност са две качества, които не притежавам в изобилие. И затова, въздържайки се от полова предигра, измъкнах една тенекиена кутия с експлозивна пяна от бойната си жилетка, навих пластмасовата дюза на мястото й и много внимателно напръсках струйка леплива пяна около бравата така, че да проникне под циферблата.