До него Харис Малката бира опипваше раницата на другаря от плувната си двойка Мийд Пиколото, като я дърпаше рязко, за да провери дали няма да се откачи от него при отварянето на парашута. Приклекнал от другата страна на пътеката, точно срещу Алигатора, се намираше Еди Дикарло, старши помощник артилерист — наричам го Нод, като в Уинкин и Блинкин8, — който отправяше последен влюбен поглед към своя заглушен „Хеклер и Кох“ MP5-PDW, преди да го напъха в кобура на дясното си бедро. Облегнат на преградата непосредствено до него в посока към кърмата, стоеше Ники Гръндъл Гадния, старшина, когото преди три седмици спасих от едно тъпо назначение като инструктор в Хавай. Оборудването му се проверяваше грижливо от другарчето му от плувната двойка — бивш защитник от футболния отбор на калифорнийския университет, — Бумеранга, който беше и единственият гнусен като повръщано сърфист от западния бряг в моята група стрелци.
Бумеранга (той го произнася Бум’ранг) си беше изкарал прякора по време на обучението по подводна диверсия. Първия път преминал през обучението, но си счупил глезена на петата седмица. Затова го задържали до следващия цикъл. Втория път си счупил ключицата в края на шестата седмица. Този път се опитали да го разкарат. Но кучият му син отказал да си иде. Връщал се за още и още. И на третия път завършил като първенец на класа — с два счупени пръста на краката и едно пукнато ребро.
Бих ви разказвал още за него, но виждам, че Арч пилотът изключи и включи червените лампи три пъти. А, какво е онова виене ли? От хидравликата е. Кучият син спуска рампата. А ето там членовете на екипажа разгъват релсите за лодката — по-конкретно, подсилената с кевлар гумена щурмова лодка, двигател, мехур за гориво, комуникационна апаратура и щурмово оборудване, всичките завързани изобретателно в един парашутоспускаем вързоп — можеш да го изтърколиш от рампата без проблем.
Арч отново угаси и светна лампите три пъти. Това беше сигналът да се готвим. Следващият — зелената лампа за скачане — щеше да е готов след около пет минути от този момент.
Мамка му — още нямах готовност да тръгвам. Това от една страна. От друга, налагаше се да съблюдавам старата свирепа заповед. Знаете я. Тя гласи: „Не трябва да ти харесва — трябва просто да го направиш.“
Освен това имаше доста неща за правене. Затова се промъкнах до кабината, тупнах Арчи по рамото, от сърце му казах, че е куродъх педал и искам да го чукам, и показах среден пръст, за да разбере колко силно ми пука.
Арч предаде управлението на втория пилот и се извъртя в седалката.
— И аз да ти го начукам, заднико — каза през маската. Виждах усмивката в очите му като на кобра. — Само остани цял, а?
Кимнах:
— Ще опитам.
Протегна голямата си длан в ръкавица.
— Ако някога има нещо, което мога да направя за теб, се обади. Има ме в указателя на Кадена — в него има много хора с име Кийли, но само моето се пише с „е“ накрая.
— Защо?
— Произходът ни е кубински. Дядо ми е бил доброволец при Рузвелт9 и не се върнал. През годините името се изменило.
Ухилих се зад маската си:
— Е, Кийли с „е“ накрая, недей да правиш шибани предложения, ако не ги мислиш сериозно.
Очите му станаха сериозни:
— Никога не го правя.
Арч се обърна, нагласи се зад щурвала, постави хубаво краката си на педалите и кимна на втория си пилот, че поема управлението.
Аз включих своя „Магелан“ към дисплея със спътниковите данни на навигатора. Неговият радар показваше кораба, към който се стремяхме — на около 125 мили от нас, тръгнал право на север с постоянни шест възла в час.
Какво беше местонахождението ни в момента ли? Е, сега се намирахме над вода — по-точно Китайско море — на запад-северозапад от остров Белитунг, на около 200 мили южно от екватора и 110 градуса източна дължина. Ако искате много да знаете, бяхме излетели от Гуам10 преди единадесет часа и нещо с понастоящем возещия ни самолет „Комбат Тейлън“ MC-130E, боядисан специално за нас в матова черна антирадарна боя по технология „стелт“. Самолетът нямаше никакви опознавателни знаци. Екипажът — също. Все пак мога да ви кажа (но нито дума за това, нали?), че самолетът и екипажът му идваха от поделението за специални операции на Военновъздушните сили към 353-та група на Първа ескадрила, разположена във военновъздушната база Кадена в Окинава.
9
Става дума за членовете на доброволен кавалерийски полк, организирани от Теодор Рузвелт и Ленард Уд по време на войната между испанците и Америка от 1898 г. — Б.пр.
10
Остров в Тихия океан, на който са разположени американски военни бази. Оттам самолети B-52 са излитали за мисии във Виетнам. — Б.пр.