Обикновено аз не се превъзнасям много по военновъздухарските сили. Но тези момчета знаеха какво да правят, мамка му — професионалисти. Що се отнася до мен, подполковник Арч и екипажът му можеха да ме возят В3, което означава всякъде, винаги, всеки път. Той беше от хората, които ви трябват за мисия като тази. Той би свършил работата sans оплаквания, независимо какво ще му струва. Разбрах го още в момента, когато се запознахме: имаше очи на човек, който би те убил с камъни, и нито веднъж не каза нещо, което да не е в утвърдителен смисъл.
След Гуам бързо се бяхме изкачили на максималния оперативен таван на самолета от десет хиляди метра и поехме на юг-югоизток по маршрут от почти четири хиляди мили. Заобиколихме Палау, взехме широк завой около Минданао, презаредихме от един необозначен самолет-цистерна над пролива Магасар, след това полетяхме право на запад над джунглата на Борнео, преди да завием на север за последния си подход към целта. Бяхме стояли извън обсега на радари и летяхме (така се надявахме) между маршрутите на преминаване на руски, китайски, френски и израелски спътници. Поддържахме стриктно радиомълчание. Мисията трябваше да бъде пазена в шибана тайна отначало докрай.
Погледнах през стъклото на пилотската кабина. Намирахме се в идеалното оперативно обкръжение: не се виждаха никакви светлини. Обърнах се, включих „Магелана“ в конзолата на навигадатора и изтеглих най-новата информация от предноориентирания радар. След това се включих към конзолата на ОЕБД — това е офицера за електронни бойни действия — и свалих и неговата информация за целта в апарата си. Така можех да се ориентирам, след като скочим, и да поема по курс, който ще ни доведе точно където трябва. След като натоварих информацията, набрах серия команди в апарата и видях, че реагира правилно.
Изключих го, изчаках петнадесет секунди и повторих цикъла. Виждам ви там, дето махате с ръка. Какво казвате? Че съм проверил „Магелана“ веднъж и си губя времето? Ей, приятел, спомни си осмата заповед. Не си въобгъзявай. Не го правех и аз. Проверих два пъти, за да съм сигурен, че прехвърлената от мен информация е съхранена правилно и че е изобразена на дисплея така, както щеше да ми трябва. Вгледах се в екрана. Всичко беше супер гот. Знаех, че тази вечер мистър Мърфи няма да може да се бъзика поне с едно нещо — моята система „Магелан“.
След като бях осигурил навигационната информация и тази за целта, се спуснах по перилата на стълбата, намерих остатъка от собствената си екипировка, навлякох я, проверих и препроверих всички ремъци и капаци с велкро, намъкнах се в резервния парашут, след което закачих още оръжия по себе си, раницата и всички останали разнообразни играчки, необходими за тазнощното мероприятие. Натиснах екрана на своя „Магелан“ и с викове обясних координатите на кораба на стрелците си, за да програмират собствените си „Магелани“. Когато получих сигнали „Окей“ (и хоров съпровод от „Да ти го благонавра, шкипере“) от всички, се покатерих върху лодката, възседнах я и закачих ремъците си към големия тринадесетклетков черен щурмови парашут „Вектор“, с който щях да се спускам. Стиснах бедра към подсилената с кевлар гума.
— Хей, сър, готино ли е? — извика Гадния Ники Гръндъл. Гласът му беше приглушен от кислородната маска и бих се заклел, че произнесе думата сър сякаш казва псе11.
Кимнах утвърдително и доста добре изиграх „Рин Тин Тин клати Ласи“12 върху лодката. О-ох, хубаво беше. Като се смееха все още, Гадния и Бумеранга освободиха въжетата и започнаха да бутат вързопа към кърмата, но го придържаха с две обезопасителни ленти, хванати към кука в предната секция, докато аз с полюляване се местех назад и приличах не толкова на Ричард щедро надарения, колкото на петметров голям гумен Дик13.
Дадох сигнал с ръка на момчетата да заемат позиции и Алигатора, Нод, Малката бира, Пачия крак и Пик заобиколиха лодката и започнаха леко да я движат към кърмата, притеснени от петдесет и нещото килограма оборудване по всеки от тях.
Вдигнах очи и видях лицето на командира на екипажа, покрито от кислородната маска и очилата, който махаше на Алигатора и Гръндъл да се отстранят. Те му отговориха с вдигнати палци, отстъпиха от лодката и отидоха при хората от плувните си двойки. На тяхно място мигновено изникнаха двама от екипажа, по чиито комбинезони се преплитаха жълти обезопасителни ремъци от найлонова материя, закачени към страничните прегради на самолета.