Дотук с историята. Нека сега разгледаме настоящата ситуация. Един от проблемите пред нас беше неотдавнашното сдобряване между Москва и Бейджин — което е потенциално опасна политическа ситуация, защото те биха могли да координират политиката си за действие срещу Съединените щати. Друго усложнение: китайците намират нови начини да демонстрират своите политически и икономически мускули. Току-що превзеха Хонконг, което прибавя милиарди твърдовалутни долари към икономиката им. И търсят нови начини да разширят влиянието си в Азия и навсякъде по тихоокеанското крайбрежие.
Единият от подходите им беше чрез оръжие. Те са износител номер две на оръжия в света — втори само след нас. Освен това, и което е по-опасно, величията в Пекин не си бяха правили труда да действат в „общоприетите“ рамки. През изминалата година бяха започнали да изнасят компоненти за ядрени оръжия за Пакистан, Либия и Иран (чисто нарушение на законите на САЩ за неразпространение, както и на договора за неразпространение на ядрени оръжия, който бяха подписали преди две години).
Е, за мен от известно време е очевидно, че китайците са решили да се възползват от новооткритото си положение и сила, за да изстискат Съединените щати, когато е възможно. Проблемът е, че така и не им отвърнахме.
Позволете да спра тук, за да ви дам малко теория за международните отношения. Това е концепция, прокламирана от полковник Артър Саймън-Бика, воинът, водил известното нападение през 1970 г. над затвора „Сон Тай“ в Северен Виетнам и който, при пенсионирането си беше нает от Рос Перо, за да спасява хората му в Иран през 1979 г.
Бика поучаваше младоците диверсанти като мен:
— Ако може да се съди от историята — ръмжеше, — когато станеш безразличен и загубиш волята за борба, ще те измести някой друг кучи син, който има воля за борба.
Това са думите, които трябваше да приемем в сърцето си. Но опитът на Саймън-Бика от реалния живот не се ползваше с висока оценка сред повечето от участниците в административното управление. Най-новият ни съветник по националната сигурност, новонатрапеният директор на Централното управление, и държавният секретар са обиграни във финото (и шубелийско) изкуство на помиряването. Вие — да, вие там. Вие какво? Искате пример?
Окей. На последната китайско-американска министерска среща (министерска е, когато нашата държавна секретарка и техният министър на външните работи се съберат да си бръщолевят) държавната секретарка с нежелание, почти с извинение, повдигнала въпроса за избиването на студентите на площада „Тянанмън“, използването на затворници за производство на потребителски стоки, измъчването на политически дисиденти и преследването на християни.
Китайският външен министър ударил длан по масата и казал, цитирам: „Твърдението, че на «Тянанмън» е умрял някой, е лъжа. Останалите ви твърдения също са необосновани.“
И какво направила държавната секретарка? Държавната секретарка не направила нищо. Държавната секретарка преглътнала трудно. И толкова. Тази размяна на думи влезе във всички вечерни новини. На мен ми се догади, когато го видях.
И това не беше най-лошото. Най-лошото беше, че контрабандата с ядрени материали изобщо не беше засегната. Фактът, че държавната секретарка нямала достатъчно cojones15 да се изрепчи на китайците, ме разстрои. Още повече се разстроих, когато научих от много добър източник, че нашата държавна секретарка носила доказателства за противното в куфарчето си. Но вместо да го използва, си седяла със скръстени ръце.
Следователно в официален план Съединените щати не реагираха на китайските провокации. Нещо повече: нашата държавна секретарка поискала китайците да обмислят график за срещи на високо равнище през следващите три години, като първата трябваше да се състои след шест месеца. Китайците бяха приели искането й, но след размисъл. По дяволите, ние дори не определяхме дневния ред, а само отправяхме искане.
Какво казваше на китайците бедственото поведение на държавната секретарка? То им казваше, че не сме сериозни. То показваше, че нямаме гръбнак, решимост или здрав стомах. То демонстрираше слабост. А слабостта е нещо, което не бива никога да се показва — не на други хора и със сигурност не на страна като Китай, която има намерението да създаде хегемония в своята част на света.
15
Топки (исп.). В смисъл тестиси, което на английски е синоним за кураж, смелост. — Б.пр.