Планът, който бях положил върху античното бюро на председателя, не беше нов. Всъщност бях го взел от рафта с материали от времето на студената война и го адаптирах към настоящите изисквания. Планът от студената война изискваше концентрирано бомбардиране на кораба с електронни сигнали, за да бъде откъснат от всички комуникации. Аз нямаше да разполагам с този лукс — сам трябваше да прекъсна комуникациите. Планът от студената война изискваше бързо изтегляне с хеликоптер. И този елемент бях променил: предвиждах да се измъкнем с подводница. Щяхме да вземем маяк и да я извикаме в района, след като завършим деликатната част на мисията си. А и в стария план парите идваха от фондове в бюджета за специални операции на Министерството на отбраната. Моята операция трябваше да се финансира на черно. За тази цел предложих на председателя да насочи част от петдесетте милиона долара руски пари, дето му бях спуснал преди по-малко от три месеца, когато двамата със стария ми приятел Ави Бен Гал от израелското армейско разузнаване се натъкнахме на десетина тайни банкови сметки на Москва, докато изпълнявахме една операция в Париж и Близкия изток. Гущерите (те бяха швейцарски франкове, но е лесно да бъдат обменени) бяха на наше разположение, никой нямаше да разбере нищо и което е най-хубаво, операцията нямаше да струва и един долар на американския данъкоплатец. Всъщност сметката щеше да плати Виктор Гринков — един гаден, безскрупулен и алчен хубавец, който в момента ръководеше руското Министерство на вътрешните работи. Парите бяха негови и чрез поредица съобщения по тайни канали ни извести няколко пъти колко е разстроен от това, че сме ги присвоили.
Поставих оперативния план на бюрото на председателя. Той ми направи знак да се паркирам, след това си сложи очилата с половинки стъкла и се зачете. Като свърши, ми зададе няколко конкретни въпроса, изслуша обясненията ми по интересуващите го елементи, след това ми каза да почакам отвън, докато се обади по осигурения срещу подслушване телефон до левия си лакът.
Четири минути по-късно сам ми отвори дървената врата и кимна да вляза.
— Харесва ми частта с финансирането — каза усмихнат. — Министърът на отбраната също я хареса. Има само един елемент, който искам да променя — допълни след кратко мълчание.
Винаги съм готов да слушам предложения, ако те ще подобрят оперативния план.
— Какво е то, генерале?
— Искам да се ексфилтрирате по различен начин. Командирът на подводницата не трябва да има никаква представа къде сте били и какво сте правили. Затова, ако можеш, промени мястото на срещата с най-малко шестдесет или седемдесет мили, та дори ако трябва да вземеш допълнителен мехур с гориво. Не искам дневникът на никоя подводница да подсказва мястото, където е потънала проклетата ти цел.
Помислих над това. Имаше смисъл. Така получавахме по-добра възможност за отричане и държахме командира на подводницата извън нещата.
— Става, сър.
— Добре.
Подхвърли оперативния план към мен — хванах го с една ръка, — след което насочи палеца и показалеца си към мен в типичната за него имитация на „Колт 45“ и каза:
— Тръгвай тогава и ги очисти, Дик.
После добави и една уговорка. Ето ви Първия закон за тайните операции на Свирепия воин: винаги има уговорка.
За разлика от повечето тя беше проста, но директна:
— Не се проваляй, не оставяй следи от сперма и не позволявай да те заловят.
Значи, както обикновено става в живота ми, нямаше да имам много свободно място за грешки. Трябваше да изпълня нападението абсолютно потайно. Трябваше да превзема кораба, преди да изпратят някакво съобщение. И да неутрализирам целия шибан екипаж. Това е политически верният начин да кажа, че тази нощ нямаше да вземам пленници.
Не гледайте така шокирано. Войната не е приятно нещо. И каквото и да си мислите, това си беше война.
Да се върнем към настоящата задача. В края на краищата имахме работа — по-точно, трябваше да водя групата към втората фаза на мисията и да кацнем на десет мили право на юг от целта. Натиснах превключвателя на своя „Магелан“ до висотомера на гърдите ми. Екранът се освети, но не видях никаква информация. Никакво разстояние до целта. Никаква посока. Никаква географска ширина. Никаква географска дължина. Нищо.