Алармената сигнализация в кабинета се включи и Пик, спокоен като сфинкс, включи пет от стоте прекъсвача пред себе си. Голям облак дим от кожуха на десния двигател извести включването на пожарогасителите и огънят изчезна.
— Можем ли да летим с три?
— Разбира се, капитане. Но ще се движим по-бавно и по-ниско.
— Което означава…
— Ще използваме повече гориво. Ще трябва да премислиш мястото на пресрещане.
Страхотно. Нямах компютър. Всъщност по никакъв начин не можех да се свържа със Стиви Уондър. Не и без да привлека вниманието към себе си.
Защо? Защото си бях въобразил, че и този, както повечето самолети „Херкулес 130“, които бях използвал, ще има модерни комуникационни средства. Къде беше старият старшина от обучението по подводна диверсия Ев Барет сега, когато наистина се нуждаех от него, за да вкара рязко и плътно обувката си 45-и номер в задника ми? „Никога не си въобразявай, Марчинко, негоден, смотан лайномозъчен идиот такъв“ — би казал той нежно и бащински.
В края на краищата това не беше военен самолет, а една от машините на ЦРУ за тайни действия и носеше нормалното комуникационно оборудване от 70-те години, каквото има по самолетите на Третия свят. Но при нужда Централното християнско управление си донасяше портативните спътникови уреди, импулсни предаватели и всички останали технологични играчки, с които обожават да пътуват.
Станах от седалката на втория пилот и тръгнах към навигационния пулт. Изразът „адски сигурен“ за мен доби напълно нов смисъл. Смятах, че със сигурност скоро щяхме да се озовем в ада. Седнах, издърпах картите и се опитах да си спомня основните неща за определяне на полетното време на база на консумацията на гориво и полетния диапазон, които бях учил в колежа на Военно въздушните сили в Монтгомъри, Алабама, преди почти две десетилетия. Но не. Нищо не си спомнях.
Мозъкът ми беше омекнал и за нищо не го биваше.
Въпреки че вероятността да пльоснем някъде в Тихия океан ни изглеждаше съвсем реална, мисля, че всички изпитахме облекчение, когато Пик каза, че сме прелетели над бреговата линия на Калифорния и сега, както казват хвъркатите, „краката ни бяха мокри“113. Щеше да управлява ръчно още един час и след това да включи автопилота, за да може да си почине малко и да провери нашия нов и импровизиран полетен план. Седях на седалката на радиста и си играех с прекъсвачите и копчетата — сканирах честотите, за да подслушвам. Първата ми специалност във Военноморските сили беше радист и въпреки че преди цели три десетилетия си бях играл на сериозно с такава апаратура, лесно си спомних някои неща. Петнадесет минути подслушвах, но никой не споменаваше за нас. Ако не друго, то поне се бяхме изплъзнали — благодарение на ниското и бавно летене на Пик и промъкването през иглени уши край контрольорите на полетите. Поне тази част не представляваше тотално осиране.
Бойците в товарното отделение се намираха в нормалното си полетно състояние — заспали върху първото нещо, предлагащо някакво удобство. Излязох от кабината и погледах проснатите им тела. Спомних си полета преди повече от четвърт век от Източния бряг до Виетнам — беше преминал по същия начин.
Господи, нима съм бил толкова млад? Надъхан с идеали? Вярващ, че Военноморските сили са пълни с дървени кораби и железни мъже, а не обратното?
Да. Точно такъв съм бил. И бях останал такъв.
Защо ли? Защото сега имах със себе си железни мъже и това ме поддържаше.
Ще ми се да ви кажа, че се чувствах щастлив, но не е така. Имаше толкова много несигурни неща, че бях уверен само в едно: способността на момчетата ми да реагират във всякаква ситуация. Затова оставих всичко в ръцете на съдбата, намерих купчина брезент и легнах, като се насилих да си отпочина. Исках да използвам всяка секунда за почивка.
На 139-я час станах и свирих заря. След обичайните пъшкания момчетата застанаха до тръбите отляво и отдясно, за да източат гущерите си от седем хиляди метра височина, и започнахме да оттренираме индивидуалните си задачи при превземането на кораба.
Един танкер е по-лесен и в същото време по-труден за превземане от пътническите лайнери, траулерите или бойните кораби. По-лесно е, защото всичките надстройки на палубата се намират в кърмовата част и затова там бойните действия наподобяват действията в жилищен блок на три или четири етажа, а не е като при пътническите лайнери, където съществува цял лабиринт от коридори. Недостатъкът е, че палубите и разделителните прегради са направени от стомана, така че рикошетите могат да развалят деня ви толкова успешно, колкото и добре премерен изстрел. Куршумите отскачат от стоманата като топки на билярдна маса, само че траекторията им е абсолютно непредсказуема.