Значи Пинки се е криел зад заплахите срещу Джо. В края на краищата това наистина се оказа номер.
— И после? — попитах.
— И после ние те оставихме да побеснееш и да свършиш това, което трябва.
— Какво искаш да кажеш с това ние?
— Аз. Аз и главнокомандващият. Изпратихме те там, където смятахме, че ще намериш улики срещу Грант. Не намери нищо в щаба, но пък се натъкна на златна мина в Сийл Бийч.
Е, не бях излязъл съвсем без нищо от щаба. Под пода на кухнята си криех неговото досие с надпис „Ловец на лисици“ и снимките на Пинки в момента на flagrante delicto. Ho моментът не беше подходящ да ги изваждам.
— Ти и командващият ли измислихте това? Двамата?
— Ние сме единствените, които си имат доверие.
Погледна към мястото, на което седеше Грифит.
По лицето на Грифит се виждаше, че е подценил Пинки повече и от мен.
— Той е много, много силен човек — добави Пинки.
Грифит се изправи. В ъгъла на устата му все още имаше малко кръв.
— Това са глупости — каза той. — Нищо няма да се случи.
Пинки го погледна.
— И защо, Грант?
Грифит започна да си играе с древноримския пръстен.
— Защото никога няма да ме пратят на съд — уверено каза той. — Е, Пинки, та аз знам твърде много. Прекалено много тайни са ми известни. Знам и за доста кирливи ризи. Дори и да ме осъдят, шибаният президент ще ме помилва — ако желае да бъде преизбран. Имам записи, досиета, документи. Имам всякакви улики, които ще ми помогнат.
Пинки посочи сандъците.
— Ние също.
Грифит направи презрителна гримаса.
— Ракетите ли? Те са само брънка във веригата. А не можете да извадите цялата верига на показ, без да застрашите националната сигурност. Грифит се изсмя подигравателно. — Вижте какво, Пентагонът и Държавният департамент няма да ви позволят да покажете тези неща. Вашите „улики“ доказват, че Съединените щати се занимават с тайни операции. Ще доведат до разкриването на източници на информация и методи на работа. Ще демонстрират как работите в съюзнически страни без разрешение. Няма начин да го направите. Никога. Невъзможно е.
Разбира се, беше прав. Можеше да разчита на шантажа, а като доказателство за това служеше дискът от компютъра му. Нашите улики бяха тайните на страната ни. И тъй като знаеше, че не можем да ги използваме срещу него, кучият син щеше да се уреди да излезе на свобода.
Този вид realpolitik117 винаги ме е притеснявал до полуда. Не обичам да гледам как хора като Грант Грифит, убивали или вършили други безчестия, отново застават в началното положение и прибират двеста долара118, вместо да отидат право в затвора. И все пак беше по-добре човек да е реалист. Особено ако става дума за политика.
Погледнах към Пинки.
— Знаеш ли, че може би има право — казах.
Пинки поклати глава.
— Известно ми е какви са деликатните политически последствия — печално произнесе той. Пресуши джина си. — Е, какво предлагаш.
Нямаше какво да кажа. Затова не казах нищо. Просто извадих „Валтера“ от джоба си, протегнах ръка и изстрелях една в гърдите му от два метра разстояние. Много бързо стана — бам-бам-бам, бам-бам-бам. Бившият министър на отбраната примигна. После се строполи като кървава купчина на земята, без да промълви нито дума.
— Това е за двете момчета — казах на трупа му.
Обърнах тялото му с крак и с удоволствие забелязах, че нито един от куршумите не беше преминал през тялото му. Куршумите „Елей“ бяха точно такива, каквито ги представяше рекламата. Можех да напиша цяло препоръчително писмо и сигурно щях да го направя.
— Според уставите на Военноморските сили — обясних на Пинки аз — използването на смъртоносно оръжие е оправдано, ако е застрашена сигурността на ядрено оръжие. — Посочих към сандъците. — А това не ти е шибан пилешки дроб.
Лицето на Пинки беше бяло като тебешир. Но успя да преглътне, да кимне с глава и да каже:
— Имаш право, Дик, приемам.
Почистих пистолета и го метнах върху трупа на Грифит. Телефонът звънна. Предположих, че е полковник Макарти, който искаше да разбере какво става. Имаше хора с по-големи заплати от моята, нека те да обясняват. Вдигнах слушалката, затиснах я с длан и я подадох на Пинки.
— Виж какво, адмирале. Оправи цялата тази каша — ти си шибаният шеф с тълпата си бойци. — Замислих се за нещата, които бях казвал и извършил. Пинки твърде бързо прие, че употребих оръжие.
118
От играта „Монополи“, при която играчите, попадайки в началната позиция, получават жетон за двеста долата. — Б.пр.