Но така става, когато човек остарее, няма пари и единственият начин да изкара нещо е да се захване с тероризъм.
Или както старият ми приятел — ще го нарека Том О’Баниън — каза преди 72 часа: „Може да си бил адски добър мозъчен хирург, Марчинко, но се провали на изпита по светски обноски.“
Веднага му бях отговорил: „Майната ти, Том.“ Казах му го на виетнамски и продължих да му излагам намеренията си в обичайния си изискан стил: „Ще ти дам аз едни шибани обноски. Ще натикам шибания свят в гърлото ти.“
Но О’Баниън също като мен има дар слово. Той е шантав шофьор на „Мик О-6 Орион“ — или за вас, мекушави цивилни, полковник с ирландска кръв, пенсиониран от Военноморските сили като пилот на самолет за борба с подводници П-3. Сега работи като адютант на един адмирал, когото ще нарека Блек Джек Морисън — собственик е на фирма за консултации по охраната и върти бизнес за милиони долари. Блек Джек в качеството си на командващ военноморските операции през 1980 г. ми заповяда да подготвя, изградя, екипирам, обуча и ръководя най-ефективната и строго секретна антитерористична част в целия свят — „ТЮЛЕН-6“. Той е човекът, дето ми каза: „Не се проваляй, Дик.“
Тогава, в края на 70-те години, О’Баниън беше бачкатор — един от малкото щабари, които работеха доста до късно в командния център. От онези, които вършат работата във Военноморските сили — разработват невероятна мрежа от източници на информация — от старшини трети клас в Разузнавателното управление към Министерството на отбраната на САЩ, които знаят как да действат, до старшини, които могат да теглят майната на цялата бумащина и да предоставят резултатите ВЕДНАГА.
Заместник-командващият военноморските операции иска да разбере колко време оня проклет руски траулер от Петропавловск се мъкне след корабите на Тихоокеанския флот по време на учението им. Повикайте бачкаторите. Министърът на Военноморските сили иска да знае колко време е необходимо, за да се извика взвод тюлени за превземането на нефтодобивна кула в Персийския залив. Обадете се на бачкаторите. Главнокомандващият Атлантическия район иска да знае… е, сещате се.
Както и да е, О’Баниън, който е непокорна глава, прекара три години като бачкатор. После Блек Джек го изтръгна от онова място на забравата, лепна му още една, четвърта нашивка и званието заместник-командващ Военноморските сили. Заповяда му да пази косматия ми водолазки задник, защото познаваше много хора, които го харесваха, докато аз, побойникът с вежди, а и с темперамент на неандерталец, бях персона нон грата в повечето военноморски поделения.
Не се наложи да се издават много заповеди. О’Баниън не беше като мен „мустанг“ — не се беше сдобил с офицерското си звание, започвайки от най-ниското стъпало на редови боец, — но все още пие, псува като старшина и гони мацките като похотлив юноша. Докато изграждах „Група 6“, О’Баниън провеждаше операции по дезориентиране, за да ме прикрива — бачкатор, решил да играе като нападател. Предпазваше ме от задниците, които се опитваха да ме удавят в бумащина, и от простотиите на командната верига. Осигуряваше ми цялото необходимо оборудване и пари. И държеше онези настрани.
Но с това си спечели вечната омраза на мафиотите от Анаполис, които всъщност контролират системата на Военноморските сили. И един ден го катурнаха от стола му. Блек Джек Морисън се уволни през 1983 г. и О’Баниън загуби не само единствения си закрилник, но и своето бъдеще. В края на краищата адмиралите помнят много. И когато дойде време за раздаване на звезди, стана така, че О’Баниън не бе класиран за звание генерал от постморисъновите Военноморски сили.
Не можа да се придвижи нагоре, затова пък се придвижи навън. В момента Том е пенсионер и живее с третата си, или четвъртата? — жена на Хавайските острови, работи като универсален специалист по отстраняване на аварии и блокиране на достъпа до Блек Джек Морисън. Искам да кажа, че работи като такъв, когато не се бъхти из двуметровите вълни на океана с десетметровата си яхта от клас „Град Банкс“, опитвайки се да хване нещо по-голямо и по-гадно от себе си.
Блокиране на достъпа ли? Да. Адмиралите четири звезди не се срещат с бивши затворници, а аз съм такъв.
Нека да обясня. Въпреки помощта на О’Баниън, когато командвах „ТЮЛЕН-6“, успях да изпонастъпя толкова хора, че обувките им биха напълнили цял склад. Когато по настояване на закрилника си адмирал Джеймс Лайънс — Ейс, сформирах „Червената клетка“, си създадох безброй врагове. По онова време Ейс беше ОР-06, което на военноморски език значи заместник-командир на военноморските операции, отговарящ за плановете, политиката и операциите. Ейс търсеше най-големия и най-лош вълк, за да пробва възможностите на Военноморските сили да се борят с терористи.