— Занимавал ли си се досега с такива неща?
Той поклати глава.
— Не, откакто престанах да бъда бойскаутче.
— А хората, които ще доведеш със себе си?
— Господи, Дик. Не зная. Двама от тях са служили във флотата.
— Колко време има до играта?
Погледна картичката.
— Трябва да бъдем в „Хъстингс“ след две седмици, считано от петък.
Включих на скорост и се пъхнах между колите.
Пак плашеха кучето Марчинко с шибания салам.
— Джо — казах, — добре дошъл в подготвителния полеви лагер.
Глава четвърта
Сплотеността — това е най-важното, за да се създаде боеспособна група. А това означава всички да действат и да мислят като един човек, всеки да подкрепя останалите, а не да мисли само за себе си. Групата не е механична сплав от хора, които не се разбират и не са годни за нищо. Всеки трябва да е готов да умре за другия. Сплотеността на групата е емоционалното, физическото и физиологичното епоксидно лепило, с което са споени екипажите на тюлените, разузнавателните взводове на Морската пехота и щурмовите отряди от Специалните сили. Във военните филми на Джон Уейн Херцогът винаги изнася реч пред своите пехотинци, пилоти или моряци за какво воюват. Но в реалния живот хората не се бият на живот и смърт заради нечия произнесена реч за неясни ценности като свобода или независимост, или демокрация, противопоставени на червената заплаха, или защото трябва да защитават родината си от наркотрафикантите или от терористите на Абу Нидал.
В реалния живот мъжете се бият за приятелите си: за своето отделение или взвод. Но втвърдяването на тази спойка, лепилото, процесът, чрез който се изгражда сплотеността на групата, може да отнеме седмици или месеци. Месеци на обучение, работа и скитане и, разбира се, съвместно участие в побоища, докато се изгладят проблемите и всички започнат да действат като един голям колективен сфинктер, а не като тълпа отделни задници.
За тюлените, обучението по сплотеност на групата започва по време на основното обучение по диверсионна дейност, когато в двойките водолази, които все още са „попови лъжички“, те са буквално вързани един за друг и са заедно през следващите шест месеца. Когато станат истински тюлени и започнат обучението по бойни действия, втълпяването на идеята за сплотеността продължава.
Когато през 1980 г. образувах „ТЮЛЕН-група 6“, ние ядяхме, спяхме, пиехме и се биехме заедно в продължение на осемнадесет седмици. Съкратихме обучението от една година на по-малко от пет месеца. Това беше време на интензивни и напрегнати учения. Хората ми стреляха повече, скачаха повече, катереха се повече и се обучаваха по-усилено от всяка група в историята на американската армия.
Когато бяхме в базата си, започвахме в малките часове с физически упражнения. Когато се намирахме на път, подкарвахме още преди зазоряване с учения по десант с парашути. У дома или на път обикновено завършвахме доста след полунощ в някой бар, където моите деветдесет неуправляеми тюлени пиеха бира „Куърс“, обръщаха чашки текила, оглеждаха приятни дами и спореха по проблемите на деня. Цялата тази смесица от дейности обикновено завършваше с бой — ако някой външен тип изкаже различно мнение или пък възроптае, че поглеждат към дамата му, момчетата се нахвърляха върху нещастника и го правеха на наденица. Ако това не се случеше, те се скапваха от бой помежду си. Но белезите, срязванията, контузиите и разкървавените носове бяха направили тези мъже готови на всичко един за друг — та дори ако трябва да пият урината си. Толкова се бяха сближили.
Сега проблемът ми беше да направя инженерчетата на Джо диверсанти и да им внуша идеите на „ТЮЛЕН-група 6“ за по-малко от седмица, за да се получи нещо, подобно на бойна група. Знаех, че ако се стигне до война, аз ще понеса тежкия кръст, така че, повярвайте, не се стремях към сплотеност. Просто исках да ги науча да не се спъват един в друг.
Списъкът с нещата, които трябваше да научат, беше ужасяващо дълъг. Трябваше да бъдат облечени, да получат минимални знания по ориентиране, патрулиране, засади, и контразасади, криене, камуфлажно маскиране, оцеляване, приготвяне на храна, тактика при боравенето с оръжие, стрелба, следене, оказване на първа помощ, придвижване нощем, действия в студено време. За спането поне не се притеснявах. Нямаше да остава време за това.
Можеше да се каже, че бях изправен пред една невъзможна задача: да превърна четирима некадърни, смотани и грозни книжни плъхове с инженерно образование в прецизно настроена бойна машина. Е, да ви го начукам. За мен не съществува думата невъзможно. Но знаех, че за да изпълня мисията си, трябваше да ги пречупя и да направя животни от тях, а след това да им дам обща цел. Нямаше да бъде трудно. Изправял съм се и пред по-големи предизвикателства и съм сломявал по-трудни личности.