Освен това имах план: щях да използвам основния метод на Мама-мащеха Марчинко, за да променя принципите на равноправието. Моята версия за равните права означаваше всички да бъдат третирани еднакво: като боклуци.
Пречупването щеше да стане във вила „Свирепия“. Казах на Джо да ги предупреди, че в продължение на седем дни ще бъдат напълно откъснати от външния свят, така че да си оставят радиотелефоните у дома. Изолирането и концентрацията са ключовете към успеха. Районът около вилата — 800 декара непрогледна гора с всичките му студени потоци, мръсни блата, а дори и две малки езера — е достатъчно тих, за да ми помогне бързо да превърна едно цивилизовано същество в животно-убиец. Разбира се, на няколкостотин метра имам съседи, но гъстата гора между къщите действа като страхотен буфер.
А що се отнася до общата цел, щях да накарам инженерчетата да мислят като колектив чрез въздействието на моята срамежлива, скромна и затворена в себе си личност. Всичките трябваше да се стремят към едно-единствено нещо: „ХВАНЕТЕ МАРЧИНКО“.
Дадох на Джо списък с необходимите неща. Може би е накарал хората в местния военен магазин да помислят, че Коледа е подранила. Екипът се нуждаеше от всички основни неща: маскировъчни униформи, обувки, кърпи за главите, ръкавици, кърпички, запалки (или ветроупорни кибрити), бележници, моливи, часовници, компаси, лъжици, отварачки за консерви, бойни ножове, одеяла, аварийни запаси с провизии, манерки, противонасекомни препарати, камуфлажни бои, аптечки, резервни чорапи, затоплящи таблетки, тоалетна хартия, индивидуални маскировъчни мрежи, както и всякакви лични медикаменти, които смятат, че ще трябва да вземат редовно.
За оръжията и боеприпасите щях да се погрижа по-късно, след като разбера кой ще издържи основния курс по бушменство. Целта ми беше да постигна 100% издръжливост.
Определих час на пристигане 8,00 в понеделник и тъй като ония си бяха учени идиоти, спряха колите си пред къщата почти един след друг. Джо ни представи. Инженер номер 1 — казваше се Дейвид Фишър, специалист по електроника с пожълтяла кожа, цайси и докторат от Калифорнийския технически университет. Беше сресан на път по средата и със зализан голям перчем. Невероятно много приличаше на Дагуд Бъмстед39 и го нарекох точно така.
Инженер номер 2 се казваше Норман Джеймс и беше с костюм от три части и черни обувки. Попитах саркастично защо е без вратовръзка, а той съвсем сериозно ми каза, че не я е взел, защото идва сред природата. Нарекох го Нормалния.
Последният беше Франсис Алберт Шивион — нисък, брадат, и приличаше на морско свинче с къдрава прошарена коса и силен акцент от Балтимор. Нарекох го Кекса.
Почерпих ги с кафе и гевречета и им казах да се облекат в бойни униформи. След половин час се появиха пред вратата ми и страхотно приличаха на онези от комедията „Флотата на Макхейл“. Мамицата му, почувствах се като герой от някаква шибана телевизионна комедия.
Усмихнах им се.
— Добро утро, господа.
Всички ми отговориха учтиво.
Време беше да ги събудя.
— Да ви го начукам — изръмжах в стил Ев Барет.
Това ги сепна и облещиха очи.
— Точно така, да ви го начукам. И знаете ли защо? Защото сте тълпа негодни, шибани, грозни и смрадливи минетчии с лайнени мозъци и тънки пишки. Хич не ме интересуват шибаните ви докторати и училищата, в които сте били, защото това не ви е шибан кабинет, а реалният свят, където ще мръзнете мокри. Тук успехът се измерва спрямо това как аз мисля, че се справяте, а не колко добре можете да пишете доклади и да подреждате папките си по азбучен ред. Това е базов лагер, задници. Знаете ли какво означава това? Означава, че ако не лагерувате както трябва, аз ще натикам базовите си обувки в задниците ви.
Шокът върши работа. Особено ако насреща си имате хора, които са прекарали целия си живот заети с някаква цивилизована дейност. Не им дадох възможност да си поемат дъх.
— Тук животът ви зависи от това дали правите каквото ви кажа и когато ви кажа. И то не трябва да ви харесва, смрадливоусти копелета. Просто трябва да го правите. Ако някой от вас се осере, ще страдат всички. Това е положението. Така че — свиквайте.
Разбира се, веднага започнаха да мърморят. Дагуд отвори уста, за да каже нещо. Преди да успее да отрони и звук, аз се нахвърлих отгоре му.
— Вече се оплакваш, а, смотаняк?
— Залегни за двадесет.
— А?
— Лицеви опори, заднико. Двадесет. На колене.
39
Герой от американски комикс, който си приготвя сандвичи с напълно несъвместими продукти. — Б.пр.