Роджърс е бил командир на първите бойни групи на Новия свят, останали в историята като рейнджърите на Роджърс. Рейнджърите на Роджърс са воювали във Френската и индианската война43 и за първи път разработили тактиката на патрулирането и разузнаването, използвани и до днес.
Правилата му може да изглеждат архаични, но са валидни и днес, два века по-късно. Прочетох ги на тъпите бюрократи на Джо.
1. Не забравяй нищо.
2. Пази мускета си идеално чист и брадвичката излъскана, носи 60 патрона, барут и сачми и бъди готов да тръгнеш на поход всяка минута.
3. По време на поход действай така, сякаш се прокрадваш към елен. Забелязвай първи врага.
4. Казвай истината за това, което виждаш и правиш. Цялата армия зависи от точната информация, която даваме ние. Можеш да лъжеш колкото си искаш, когато разказваш на други хора за рейнджърите, но никога не лъжи рейнджър или офицер.
5. Не поемай рискове, ако не е необходимо.
6. По време на поход се движете в единична колона на достатъчно голямо разстояние, за да не може един куршум да премине през двама души.
7. В случай че се натъкнете на блата или меки почви, разпръснете се, за да е трудно да ви проследят.
8. Когато лагерувате, половината от хората остават будни, докато другата половина спи.
9. Ако вземете пленници, дръжте ги разделени, докато намерите време да ги разпитате, за да не си съчиняват измислици.
10. Не спете след разсъмване. Французите и индианците нападат точно тогава.
11. Ако някой ви следи, направете кръг, върнете се по собствените си следи и пригответе засада за хората, които искат да направят засада на вас.
Свърших със списъка на Роджърс какво трябва и какво не бива да правим, а после обясних как функционира един отряд и каква е ролята на всеки в него. Разказах им за полетата на обстрел и как трябва да носят оръжията си по време на операция. Клатеха глави, което можеше да означава, че разбират, но по жестовете им личеше, че през едното им ухо влиза, а през другото излиза. Вероятно си мислеха, че им разтягам военни локуми.
Грешка. Старшините с побелели коси от офицерската школа казваха: „Отново ще срещнете този материал, задници.“
Гледах как четиримата хапваха, пийваха и се опитваха да забравят трудния ден. Съвсем като канцеларски плъхове. Бяха си изработили осемте часа и смятаха, че вече са си у дома за цялата нощ: вечеря, малко време пред телевизора, после седем часа прекрасни сънища.
Да, ама не, минетчии такива. Не и във Военноморските сили на Марчинко.
Докато хъркаха пред камината и поглеждаха към уестърна с Алан Лад, аз излязох, за да скътам някои неща.
Размърдах ги към 23,00 с помощта на корабната си сирена и полицейската свирка. Размрънкаха се веднага.
Не на мен обаче.
— Чуйте, вмирисани начинаещи негодници, имате шест минути да се облечете и да се явите пред къщата, готови за злобно мародерство.
Предстоеше им да преминат съкратена версия на адската седмица.
В наръчниците петата седмица от основното обучение се нарича седмица за мотивация. В истинския живот е позната като адската седмица и тогава около петдесет процента от класа отпада — пет дни абсолютно мъчение. За обучаваните това е тест за способността им да продължат, независимо от болката, неудобствата, недоспиването и непрекъснатото психическо натоварване. За инструкторите тогава става ясно кой има достатъчно енергия и сила, за да издържи на напрегнатите, брутални непрекъснати учения, и кой се предава. Често пъти газелите, моряците, които са се справили най-добре при плуването или преодоляването на препятствията по пистата в нормални условия, са хората, които се предават, когато работата стане дебела. Магаретата, онези, които тичат в тила на групата и затова винаги трябва да се напъват яко, просто не прекъсват движението си напред. Точно те, а не газелите издържат през адската седмица.
Магарешка работа. Имаше навремето един едър, силен млад войник от Колорадо с гръден кош като варел. Казваше се Харолд Ашенбренер и искаше да стане водолаз. Накрая Военноморските сили го изпратиха на обучение за попълване на резервите на групите за подводна диверсия, както ги наричаха тогава.
Първия ден в Литъл Крийк Аш издържа основния изпит за водолази — дадоха му две кофи с камъни и му заповядаха да скочи в дълбокото на петдесетметров плувен басейн. Идеята е да скочиш с кофите в ръце, да ги пуснеш на дъното, да изплуваш, след това отново да се гмурнеш, да ги вземеш и да плуваш с тях колкото можеш по-далеч, отново да изплуваш на повърхността, да си поемеш дъх, да се гмурнеш към кофите, да ги преместиш напред и така, докато стигнеш до плиткия край на басейна. По този начин се проверяваха издръжливостта и уменията по плуване.
43
Войната от 1755 до 1760 г. Между французите и англичаните, в която и двете страни са привличали за съюзници различни индиански племена. — Б.пр.