— Да ти го начукам, смрадливоустецо — прошепна той, след като змията изчезна. Е, при тези думи ми стана ясно, че напълно се е променил.
Бавно, но със замах ги прекарах през генезиса на бойните действия в тила на врага, както минах през него и аз преди почти тридесет години във Виетнам. Бях пречистен в битката във Виетнам. Там ме закалиха върху наковалнята на кръвта и огъня. Тъпите бюрократи на Джо се пречистиха на друг олтар, укрепен от горещината на новия огън в мускулите им и от леденостудената тиня, в която си играеха.
Ах, усещах ги като глина в ръцете си и ги оформих и изваях в… е, във воини за уикенда.
Първия ден ги учих как да си играят с играчките на войната със специални методи.
Втория ден се научиха да се маскират и да пълзят по корем, защото човек трябва да лази, преди да проходи.
Третия ден изучаваха плодовете на разузнаването и как да разпознават знаците по земята и водата.
Четвъртия ден изпитаха радостите от мините.
Петия ден откриха изненадващите нападения и научиха правилата на засадите. Запомниха девизите на новата си вяра и ги декламираха при нужда: „Засадата е изненадващо нападение от група, скрита в очакване на движеща се или временно спряла цел, сър.“
Когато бъркаха — а те го правеха често, — ги наказвах с тежък физически труд и ги карах да правят по двадесет, тридесет или четиридесет лицеви опори.
И настъпи вечерта и утрото на Ден шести, когато трябваше да сътворя учение по свой образ и подобие, да видя дали могат да използват всичко и да действат като група, дори група с известна сплотеност.
И така, наех пет пълни комплекта полуавтоматични пушки и пистолети, дебели предпазни очила и лицеви маски, както и хиляда патрона, които се разпльоскват в яркооранжев, флуоресциращо розов, яркочервен, крещящожълт, отровнозелен или тюркоазен цвят, и изпратих партизаните си в гората, за да действат като разноцветни бойци от група за проникване във вражеските позиции.
Мисията им беше да намерят и неутрализират командно съоръжение на виетконгците — това бях аз — в определен срок, като се придвижват от едно определено място до следващото по редица ориентири. От тях се искаше да използват всички умения по патрулиране и ориентиране, на които се бяхме научили. Обясних, че по пътя ги очакват изненади, така че да внимават за мини, минирани полета и други подбрани препятствия, типични за бойните условия.
Посочих им координатите на първия контролен ориентир (в последния момент им казах, че при всеки контролен ориентир ще намерят указанията за посоката на следващия), дадох им комплект карти, четири водонепромокаеми радиотелефона с наустници и наушници и ги пуснах да действат.
Десет минути след като тръгнаха, аз се вмъкнах в гората и започнах да ги търся. Не ми трябваше много време, за да ги настигна. Оставяха широка, ясно видима следа: многото начупени клонки и калните отпечатъци от крака улесняваха следенето. Но пък за аматьори се движеха добре — отброяваха крачките си и си отваряха очите.
Стигнаха до първия маркер далеч преди указания срок, промениха координатите си и уверено продължиха напред. На петдесет метра след ориентира бях поставил капан — покрита дупка и примка. Дагуд за малко не стъпи в нея. Но не го направи. Спря, огледа се и се ослуша точно както го бях учил.
Юмрукът му се сви, вдигна ръка на височината на рамото си — сигнал за аварийно спиране. После даде сигнал за заемане на временна отбранителна позиция.
Джо, Кекса и Нормалния залегнаха и запълзяха от двете страни на пътеката. Оръжията им прочистваха храсталака с шарените си куршуми. Триумфално стиснах юмрук. Точно така!
Дагуд изпълзя напред и погледна. После се върна при Кекса и му прошепна нещо, а той кимна. Отделението заобиколи капана и продължи да отброява крачките си. Отново намериха следата и се заеха с патрулирането си. Беше страхотно — много по-добре, отколкото можеше да се очаква.
Другите два ориентира бяха много по-трудни за откриване. Така че загубиха спечеленото време. Това беше добре. При предстоящата военна игра трябваше да се примиряват със стария ми противник мистър Мърфи, чиято слава е всеизвестна. Време беше да се научат как да действат напук на вездесъщия Мърфи.
Гледах ги как си проправят път през зона, в която бях оставил ясни следи. Кекса и Дагуд се посъветваха. После Дагуд поведе мъжете през храстите в широк кръг. Следваха правилото на Роджър и се връщаха, за да поставят засада на този, който ги следи. По дяволите, бяха слушали и запомняли. Според мен се справяха за шест плюс.