Маамамицата му! Стреляха по мен от картечница с куршуми в цялата гама на дъгата. При удара боята издаваше звук. На другия ден щях да имам белези.
Сега те крещяха и нападаха, лицата им имаха свирепи изражения, а от пропитите с тиня дрехи се стичаше вода. По дяволите, идваха от две страни. Страхотно, копелетата бяха използвали Кекса като примамка. Той беше пушечно месо, разходен материал. Аз клъвнах на въдицата им, а те междувременно се бяха промъкнали зад мен, заобиколили фланговете ми във водата и простреляха задника ми.
Изтърколих се по гръб и паднах като труп от някой филм. Някой стреля зад ухото ми, с което ми нанесе coup de grace47 в яркооранжев цвят.
— Умри, боклук!
Гласът принадлежеше на Нормалния. Дребният тъп бюрократ се беше превърнал в безсърдечен убиец.
Друг удар в тила ме накара да подскоча.
— Да ти го начукам, воняща паст такава.
По завързаните с три възела обувки разбрах, че току-що съм получил букет от Джо.
— Майната ти, хуй смотан! — Дагуд ме улучи в топките с тюркоазна боя, а за мен изразът посинели от болка топки доби нов смисъл. Събрах колене, свих пръстите на краката си и мълчаливо се заклех един ден да си върна жеста.
— Добре, добре. Предавам се — изстенах. — А сега, задници, кой от вас ще мъкне трупа ми обратно до къщата, за да можем да приключим?
— По дяволите — каза Кекса, който стоеше и гледаше отстрани. — Никъде няма да те мъкнем. Ще ти одерем кожата и ще я сложим в рамка. Имаш толкова много боя по себе си, че ще изглеждаш като шибана картина на Джексън Полок48.
— Да не искаш да кажеш Джексън Полак49? Върви на майната си, смрадливецо. Аз съм словак и се гордея с това.
Всички се засмяха. Джо се загледа в нашарената ми униформа.
— Можеш да твърдиш колкото си искаш, че си чех, Дик, но в момента повече ми приличаш на шибан анулиран чек.
Глава пета
Правило първо на войната със специални методи: „Никога не си въобразявай.“ Никога не си въобразявай, че врагът не те чака, за да ти пръсне задника. Ако командирът на „ТЮЛЕН-4“ — групата, щурмувала летище „Хато“ по време на операцията „Справедлива кауза“ — е следвал това правило, вероятно панамците нямаше да накълцат хората му на кайма за хамбургери. Командирът на „Група 2“ Норм Карли спазваше Правило първо по време на операцията „Справедлива кауза“ и задачите му малко или много бяха изпълнени по план. Не си е въобразявал нищо. Допускал е всякакви възможни шибани варианти и това му се е отплатило — по време на мисията не бе загубил нито един човек.
Независимо дали съм командвал група от шест души или от сто и петдесет, никога не съм си въобразявал нищо. Винаги съм планирал нещата си така, предвиждайки възможността всичко да се обърка. Защо? Защото нещата винаги се объркват. Мистър Мърфи винаги е с нас.
Правило първо: „Никога не си въобразявай.“ Отново ще срещнем този материал.
Правило второ на войната със специални методи: „Никога не давай шанс на негодниците.“ Трябва да държите противниците си в шах и никога да не им позволявате да излязат с едни гърди пред вас във физически, духовен или тактически смисъл. Като командир на „ТЮЛЕН-група 2“, а по-късно на „ТЮЛЕН-група 6“, за да получа необходимото, съм използвал всички възможни средства: заплахи, къркане, шантажиране — всичко. Съобразявах се с Правило второ. Използвах го срещу враговете си на бойното поле, както и срещу системата на Военноморските сили, когато тя се изпречваше на пътя ми.
Често са ме обвинявали в нечестна игра. Признавам се за виновен. Но какво искате да кажете? Винаги съм се ръководил от поговорката „На война и в любовта всичко е позволено“.
А това ме насочва към Правило трето на войната със специални методи: „Побеждавай.“ Прави всичко необходимо, но побеждавай. Когато Рой Боъм, бащата на всички тюлени, подбра и създаде първата група през 60-те години, грубоватият, приличащ на жаба бивш помощник-боцман просеше, заемаше и крадеше каквото трябва, за да е сигурен, че хората му са добре оборудвани и готови за война. Системата работеше срещу Рой и затова той я заобикаляше. Когато решеше, че е необходимо, преминаваше директно през нея, оставяйки след себе си премазани тела.
Когато ми възложи да създам „ТЮЛЕН-група 6“, Блек Джек Морисън ми каза: „Не се проваляй, Дик.“
Единственото нещо, което можех да кажа, беше: „Слушам, сър.“ И не се провалих. Като Рой, един от първите ми инструктори, намирах начини да заобикалям системата или да минавам през нея.