— Трябва да си скъташ малко хубави нещица, за да можеш да се справиш с всякакви случайности.
— Тъкмо това планирах.
— Постоянно забравям, че не си толкова тъп, колкото изглеждаш. — Ухили ми се иззад розовите стъкла на очилата си и ми каза, че е чукал предишната вечер. — След това ще ти трябва външен човек с подходящи комуникационни средства и малко подходящи играчки. По този начин, като загазиш, а ти ще загазиш, нали те знам какъв си, ще има кой да измъкне жалкия ти минетчийски задник под гаранция.
— Сещаш ли се за някой, който да отговаря на изискванията?
Главата на Уондър се завъртя в типичния полукръг. Не каза нищо. Просто се засмя.
Същия следобед отидохме да пазаруваме във Винт Хил. Тази база се намираше от другата страна на хълма до вила „Свирепия“ и надолу по шосе 29. За случайния минувач той е просто един от многото армейски постове. Но ако се вгледате внимателно покрай магазинчето вляво от медицинската служба и по диагонал от кафенето и останалите сгради, ще откриете толкова много шпиони, колкото не се срещат и в книгите.
Защото зад бариера 3 на Винт Хил се крие тайно съоръжение за събиране на информация, ръководено от НСС — Националната следствена служба. НСС е организацията, която се занимава с всички наши шпионски спътници „Кийхоул“, „Лакрос“ и „ВЕЛА“. Това май звучи като шпионщина? Нека преведа. Спътниците „Кийхоул“ съчетават технологията LASP (Платформа за наблюдение на малки надморски височини) с компютърно изграждане на изображенията и възможности за работа с инфрачервени лъчи. „Лакрос“ могат да пробият гъсти облаци и да използват топлинното излъчване за изготвяне на изображения. Спътниците „ВЕЛА“ са насочени да следят ядрени инсталации. Командирът на поделението — генерал на име Юлисис Робинсън — е назначен на временна служба за три години от агенция „Безименна“ във Форт Мийд. Той седи зад три заключени врати на четвъртия етаж в Пентагона — крило С. Но Негодния52, както го знаят всички, отговаря и за три оперативни поделения в района на столицата: едното е в базата на BBC „Болинг“, другото в Далгрен, Вирджиния, и третото в базата Винт Хил.
НСС успяват някак си да похарчат малко повече от 5 милиарда долара годишно, а ако не знаете, това е най-големият разход за разузнаване във федералния бюджет. По-голям е от дела на ЦРУ, който е 29 милиарда. Повече, отколкото получава военната агенция за разузнаване. Повече дори и от… Е, разбирате положението, пък и мястото, което щях да спомена, е все още секретно.
Робинсън Негодния отговаря за „железарския“ отдел. Това означава, че НСС контролира проектирането, построяването и изстрелването на спътници. Освен това НСС ги проследява чрез съоръжението за контрол на спътниците от Сънивейл, Калифорния, както и още осем други следящи станции по света. С помощта на мрежи като ССД — Система за спътникови данни — НСС извлича информацията, след това я насочва към Агенцията за национална сигурност, Военната агенция за разузнаване, ЦРУ и още няколко организации, които не можете да намерите в телефонния указател.
НСС събира информация от разговори, от прехванати сигнали или както е модерно да се нарича, електронно подслушване, електронно разузнаване или събиране на некомуникационни електромагнитни излъчвания. Събира и визуална информация — инфрачервени снимки, фотографии, направени с аналогови телескопи, лазерни картини, увеличени с компютър или радарни изображения.
Спътниците на тази организация могат да пронизват облаците и приземната мъгла. Правят разлика между изкуствени камиони за заблуда и истински камиони. Осигуряват ясна снимка на регистрационен номер от над 22 хиляди мили. Когато „ТЮЛЕН-група 6“ трябваше да проведе тайна мисия в Либия през 1982 г., спътникът на НСС „Лакрос-IIа/3fl“ със сериен номер 153296/Zulu предостави на директора Уилям Кейси визуална информация за мен и моите единадесет стрелци, когато очистихме шестима души, спящи в три палатки, заедно с тридесетте либийски войници, които ги охраняваха. Първостепенните ни цели — двама ирландци, една западногерманка, един израелец и двама италианци — репетираха сценарий за убийството на президента Роналд Рейгън.
Хората, които очистихме, бяха все професионални убийци, наети от либийския президент Муамар Кадафи и получили по повече от един милион долара за услугата. Кейси можа да ни наблюдава, докато раздавахме coups de grace53, да види как снемаме пръстовите отпечатъци от жертвите, снимаме документите с полароидите, а след това да наблюдава изтеглянето ни със самолет с кратък разбег за излитане, предоставен от Специална група 160 или ескадрилата за специални операции във Форт Кембъл, Кентъки.